Александър Петров
Скъпи Дядо Коледа,
не съм ти писал писмо, откакто бях на пет. Беше преди точно 20 години на същата дата. Така се бях развълнувал, че за пореден път ще изпълниш желанията ми, че този път бях решен да те хвана в крачка, докато ми оставяш подаръка под елхата и да ти лепна една целувка от благодарност за уолкмена от предишната Коледа. И те хванах. Помниш ли? Вероятно не помниш, защото единственият, който остави нещо под коледното дърво онази нощ, беше майка ми. И тъкмо да ми мине през ума, че не съществуваш, тя ме успокои, че просто съм написал писмото твърде късно и ти си я помолил да сложи подаръка вместо теб, понеже си нямал време.
Нямал си време за мен, така ли?
Дето бях толкова послушен през всички години… Оттогава пътищата ни се разделиха. Наредих никой да не те пуска вкъщи.
Дали в онзи момент си се почувствал виновен и си искал да се реваншираш, не знам, но от тогава, та чак до днес, ме дебне тъмна прокоба!
Вече 20 години ме гони само и единствено добър късмет!
Толкова добър, че вече не издържам и затова ти пиша пак на същата дата, защото съм сигурен, че всяка година от 20 насам в този ден правиш курбан и се вайкаш, задето си ме прецакал.
През всички 12 години в училище имах само шестици без да уча кой знае колко. Нещо повече, няколко пъти нарочно исках да имам двойка, за да има за какво да ми се скарат родителите ми поне един път в живота. То само хвалене, възхищаване и изпълняване на всичките ми прищевки… не е интересно. И знаеш ли какво ставаше всички пъти – шестици! Следваха безброй подаръци от нашите, а още в седми клас ми предложиха да отида сам на купон. Докато на другите деца им забраняваха, а те лъжеха родителите си, че ще спят при приятел, моите… просто правеха, каквото искам.
Когато станах на 15, реших да отида на дискотека с надеждата да счупя късмета си, надявайки се да не ме пуснат вътре. Сещаш се.. защото съм на 15. Застанах пред охраната, платих си входа и той просто ме пусна. Побеснях! Върнах се и му казах: „Човек, защо ме пускаш, аз съм на 15, изгони ме!“. А той отвърна спокойно „Няма проблеми, имам разрешение да пускам хора, които изглеждат интелигентни и добри, дори и да са на 15“.
Тогава за пръв път ми мина през главата, че има някакъв заговор зад гърба ми и ти, Дядо, може да си отговорен за това от вина, че така ме разочарова оная Коледа.
За жените какво да ти кажа… през краткия си живот съм имал само топ моделки, при това без зор – винаги те са идвали при мен. И всичките свестни момичета, добри, възпитани, честни и моногамни. Как пък един боклук не ми прати, ей така, да се ядосам малко…
Казах си, че при толкова късмет, все някъде трябва да се прецакам – бях сигурен, че това ще е в работата. Да, ама не… Още със завършването на гимназията ми се обадиха от най-гледаната телевизия, сякаш някой им беше казал, че искам да се занимавам с това без самият аз да го знам със сигурност.
"Ела да работиш при нас, ще имаш висока заплата, кола и служебен телефон!“
- Ама, как така? Аз нямам никакъв опит!
- Нищо, опитът ще го натрупаш, важното е, че талант имаш!
- Добре де, ще дойда, ама дайте да не е на работа. Нека да започна неплатен стаж на първо време, пък ако наистина ставам, ще ме назначите!
- Не! Ние сме сигурни в теб и искаме да ти даваме пари!
Опитах се всячески да ги откажа от мен, но не успях и в крайна сметка започнах.
Докато работех, завърших университет без дори да съм стъпвал там! Разбира се, това вече не го отдавам на късмета, защото така завършват почти всички български студенти.
Прощавам ти всичко дотук, Дядо Коледа, само те моля за предстоящото Рождество и Новата година… донеси ми малко лош късмет. Да видя и аз какво е! Омръзна ми всичко да се случва толкова лесно!
Твой,
Сашко, 25
Изпращайте ми своите коледни писма, съвети и дядоколедовски истории на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov!
Весели празници!
