Харесвам изключително много Яна Титова като режисьор. След дебютът ѝ „Доза щастие”, очакванията ми за „Диада” бяха високи до небесата, което понякога е хубаво, а понякога лошо. Понякога се разочароваш, друг път се очароваш. В първите минути на филма, ме споходи странно усещане – всичко ми се струваше прекалено розово, прекалено захарно. Не обичам сладкото в киното, признавам. И си казах – не може това да е този филм. Има нещо отвъд розовото. Това розово е параван, който всеки момент ще се срути. И цялата зала ще ахне. Още малко...
Срутването на паравана се случи с гръм и трясък. Притаих дъх. Не знаех какво да очаквам. И същевременно – бях отлично подготвен. Секунда по-късно започнаха да ме побиват тръпки. „Диада” разказва историята на българското училище, в абсолютната ѝ суровост, с една на моменти тъжна, на моменти плашеща образност. Няма да ви разказвам сюжета, ще направя опит да ви внуша замисъла. Той е съвсем простичък и в същото време засяга огромен, сложен проблем.
Проблемът на младите хора, които имат неизбежна нужда от своите родители, по пътя към порастването и узряването им като личности. Казвам личности, защото всеки човек има право да бъде личност. И да се оттласне от неизбежността на дъното наоколо. Стига да има кой да възпита личността. Това е в основата.
Главната героиня Дида (Маргарита Стойкова) е олицетворение на бунта, на неговия първообраз, това е персонажът, който моментално приковава вниманието със своето органично излъчване на боец. Боец, но не шотландски. Боец със живота и за него. Изоставена от майка си. С баща алкохолик. Тя не плаче, когато ѝ се плаче, не мрънка, когато не я разбират. Тя добре осъзнава, че битката е нейна и само нейна. И не спира да се бори по своему. Най-добрата ѝ приятелка Ива (Петра Църноречка), макар и нейно визуално копие, е и неин абсолютен контрапункт – съвременната "кифла", която има всичко и иска още.
Тяхното приятелство е едната гореща точка на сюжета. Другата е ужасът на българското училище – такъв, какъвто не го познавате отблизо. Впечатлен съм от играта на младите лица във филма, смесена с тази на родни кинозвезди като Силвия Лулчева, Васил Бинев, Иван Бърнев и други. Комбинацията е неочаквано добра.
Да се върнем на главното. "Диада" всъщност означава силната връзка между двама души. Тази връзка може да е целебна. Може и да е пагубна. И тук идва въпросът: кое побеждава? Лъскавото, бляскавото или онова, което устоява? Кое остава? Когато действителността те е изоставила до стената, когато те удря в лицето, достатъчно ли е как изглеждаш? В състояние ли си да оцелееш. Да се противопоставиш? В състояние ли си да не се предадеш?
Когато си напълно сам - кого търсиш? В пълната тишина, в която чуваш само сърцето си, от устните ти се изплъзва думата "мамо." Тази едничка дума нарушава тишината, така както "Диада" ще наруши вашето спокойствие по възможно най- въздействащия начин. Не пропускайте това изживяване.
Прочети още:
- Разбиване на митовете за мъжете под чехъл
- Йорданка Христова – една жена от класа
- Загубихме приятел - нашия Чандлър, легендата Матю Пери
- В любовта няма его, в егото няма любов
- Ако беше лесна за обичане, нямаше да те обичам
- Сезоните отминават - лятото е вечно
- Да посегнеш така на красотата значи, че ти самият си плашещо грозен
- Словото и необходимостта от него във всяко време
