Все повече хора ежедневно страдат от депресия. Съвсем тихо. Понякога дори околните не забелязват. Един от най-големите парадокси е, че това са ужасно тъжни хора, които не спират да се усмихват. Усмивката е тяхната маска. Зад нея те крият тонове болка. Обратно – усмивките им стават още по-широки. Такива хора крещят отвътре. И крясъкът им отеква дълго, най-напред вътре в тях самите.
Депресията преди всичко е психологическо състояние, но е и състояние на духа. Състояние, в което си като замръзнал и не можеш да помръднеш. Фаза, която често пъти не отминава, когато ти искаш. Колкото и да си забавен сред другите със смеха и шегите си, ти дълбоко в себе си си наясно с истината. Дори в смеха има скръб понякога. Добре прикрита скръб, добре стаена навътре в човека.
Защо пиша този текст, вместо да ви разтоваря с някоя лека, приятна тема? Вместо да ви говоря за песента на пролетните птички и хубавото време навън? Сега ще ви кажа защо. Защото ми пука какво е времето вътре във вас. Скоро някой питал ли ви е дали в душата ви е валял сняг? Убеден съм, че не. Няма кой да ви пита такова нещо. Освен аз. Нали затова съм тук. За да говоря за нещата, за които рядко се говори. И често се мълчи.
През живота си много пъти съм бил на ръба. Много пъти съм пропадал в кратерите на собствената си психика. Признавам си – в началото страхът от тия пропадания бе голям. После започна да отслабва. Сега е поносим. Стана поносим, понеже разбрах, че всичко се случва първо в главата ми и после във външния свят. И натрапчивите, тревожни мисли всъщност са плод на нещо, което се случва вътре в мен, а не вън.
Говорим си за...
Това е и първият съвет, който бих искал да ви дам. Не позволявайте на емоциите да надделяват над реалната обективна преценка. Да изкривяват представата и да я видоизменят. Същото е като да сънуваш кошмар – докато го сънуваш, ти се струва, че се случва наяве, а когато се събудиш, осъзнаваш, че е било само сън.
Друг съвет – кратък и ясен – не спирайте да търсите смисъл във всеки миг. Смисъл има, даже да няма изход. Движете се и променяйте действителността наоколо. Всяко малко действие е противодействие на депресията, на изменчивата, мъглива действителност, в която ни се налага да съществуваме. И тук веднага се сещам за своята лична мантра. Тя гласи: няма винаги да е така.
Нито хубавото, нито лошото трае вечно. Затова поемете дълбоко въздух и се възползвайте от всеки миг. Миговете са само наши, да знаете. А когато някой ви каже да се стегнете – просто се отпуснете.
Това е.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- За бавното завръщане към нормалността
- За женската интуиция и мъжките грешки
- Плод на космическата обич към един музикант: новото видео на P.I.F - “OPUS 4”
- Брифинги на тревогата
- Докосвайте внимателно душите на жените си
- Нека всеки ден да бъде 8-ми март
- Димо, Люба и истинската любов