Казват, че обществото ни е гига-съвременно, че работим по-малко, за да имаме повече време за нас самите и за това, „да се развиваме“. На много места в развития свят, включително и България намаляват работното време, използват гъвкаво работно време, сабатикъл и т.н. Технологиите, с които разполагаме, са призвани да ни облекчат и да ни спестят или подарят още време. Повече свободно време. От друга страна правим по-малко деца, от което ни остава още повече време „за нас“. От трета страна живеем и по-дълго. Средната продължителност на живота се е увеличила с около 12 години в последните 50-60 години. Та, казано накратко – имаме време. Въпросът е какво правим с него ?
И тази страна на уравнението малко се чупи. Имаме прекалено свободно време, в което изпадаме в депресии, крайни състояния, кризи или изперкваме с децата си. Какво да ти кажа, хора без работа.
Обясняваме си, обясняваме им, обясняват ни, как децата трябва да бъдат полово неутрални и сами да определят, какви са?! WTF?!
Това е отказ на родителите да възпитават децата си и да се занимват с тях, казвайки им, оправяй се, прави, каквото искаш, бъди, какъвто искаш.
Чакай, бе, нали в съвременното общество имаме цялото време на света „за нас“. „да се развиваме“ ? Е, какво да си развиваме, ако не можем да се посветим на децата си. Не да се отдадем на децата си, а да им отдадем време. Ама с всички тия глупости, да ги оставим да правят, каквото си искат, защото са „свободни души“ всъщност ги оставяме да пасат. Даваме им непосилната задача да носят отговорност за личността си, а не да се радват на детството си.
Нека се разберем – децата ни не са свободни кокошки, а са родени момчета или момичета с права, задължения, детство, сополи, мечти, провали, белези, рани, несъобарзителност, грешки, лего, двойки и шестици в училище. Децата ни могат да бъдат по-женствени момчета или по-мъжки момичета, но не по-различно от момичета и момчета.
Няма трето. Няма – „не мога да отговоря“ и няма „сложно е“. Не е. Ние не сме Богове, за да си избираме пола и да го върнем на производителя, ако не ни хареса, или да се опитваме да го променим. Ние трябва да приемаме. Себе си, пола си, равенставата и неравнествата. Всичко. Един човек може да реши дали да бъде с различна сексуална ориентация, но това може да го направи, когато е полово осъзнат, а не полово неутрален. Най-напред трябва да бъде полово натурален и определен. Решенията се взимат на базата на опита, а не на базата на модерни концeпции. Та, нашите деца трябва да знаят, че светът е шарен, че в него има различни взаимоотношения и че това не е лошо и не е пошло. То е такова, каквото е. Но, обърни внимание, да научиш детето си, че светът е шарен, не означава да направиш детето си шарено.
Също така не можеш и да му надуваш балона, че може да бъде, каквото си иска и може да стане, каквото си поиска. Първо е грешно и второ е невъзможно. Ще се сдуха, когато види, че нито може да бъде каквото си поиска, нито може да стане каквото си поиска, и после ще се обърне към теб и ще каже – Мамо, Татко, защо не съм космонавт, нали мога всичко!? А то не е станало космонавт, защото е ниско, трътлесто, зле е по математика, не прави разлика между Луната и Слънцето и повръща 6 пъти, докато стигнете до Бургас. Не станало космонавт, защото някой му е обяснил, че то ще стане нещо, само защото иска, а не защото трябва да полага усилия.
Така децата стават мързеливи, инертни, безволеви и губят интерес към всичко, щом има някоя луда майка-дихател, която му обяснява, че то може да стане всичко ! Накрая най-често става ниско, трътлесто, зле по математика, не прави разлика между Луната и Слънцето и повръща 6 пъти докато стигнете до Бургас.
Да обобщим. Децата не са играчки. И ние не сме им играчки. Те са момиченца или момченца, но не и двете заедно. Към това определение вървят всички останали обяснения, че можеш да бъдеш само едно, но не и двете заедно, че можеш да имаш едно, но не и двете заедно и че правото ни на външен вид няма нищо общо с правото ни на полово самоопределение. Когато пораснат могат да решат, че имат различна сексуална ориентация, но и тогава полът им остава, какъвто са го получили. Не можеш да избягаш от сянката си и всякавки модерни аргументи за противното са софизъм.
Няма полово неутрални детски приказки и полово неутрални цветове. Точно защото светът няма само черно и бяло. Има синьо, розово, кафяво, а не – едно такова, никакво.
Децата ни имат нужда от обяснения и грижи и тези усилия са наша работа. Усилията трябва да бъдат насочени във формирането на характер и толерантност, а не във формирането на толерантност до неутралност и неопределеност. Във възпитанието на децата понякога има конфликт, подвикване, понякога дори звучен шамар, понякога сълзи, но винаги безгранична любов, подкрепа и утвърждаване.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
Още от Симо Колев:
- Подценената драма на зарязаната дама
- Лека. Не мацка, а връзка
- Мястото на разврата е вкъщи!
- Незаменимите хора, които заменяме и защо ги заменяме
- Кисела. Мрънкаща. С две думи – кофти жена
