Напоследък всички фенове на „Междузвездни войни” (в това число и аз) пощуряхме по новия сериал на Дисни „Оби Уан Кеноби”. Няма да пиша за сериала подробно - ще кажа само, че ми хареса много и си заслужава да се изгледа. Целта на моята статия е друга. Искам да обърна внимание на един конкретен герой в сагата, възлов по всички параграфи, който няма как да бъде подминат просто така - Дарт Вейдър!
Персонажът е многопластов и в него са вплетени един куп метафори. Метафората за провала на човека, търсещ още и още мощ. Човекът, изпепелил всичко по пътя си в името на своята любов, без да мисли за последиците и цената, която трябва да плати. Човекът, заслепен от собствените си страхове до степен на абсолютна разруха и саморазруха. Човекът, който можеше да бъде най-силният сред добрите, но избра да премине към Тъмната страна. Избра да бъде зъл в името на своята нестихваща жажда за повече от това, което му е дадено.
Същата тая жажда в крайна сметка му отне живота, без да го убива. Остави го сам, гневен и жаден за мъст до мозъка на костите. Преизпълни го с жлъч и го превърна в разрушител. Не е ли това по-лошо от смъртта? Какво значение има, че си жив, ако не си този, който си?
Какво значение има, че дишането ти всява паника в цялата галактика, ако това не е твоето дишане? Какво значение има, че си оцелял, след като душата ти е мъртва? Без душа могат да живеят само машините. Вейдър е именно това – една машина за разрушение.
Точно това е думата, машина, и тук идва следващият голям казус, познат и извън тоя контекст – има ли Бог в машината? Може ли да има добро, там където не е останало нищо? Там, където красивото е сведено до пустош. Там, където миналото е изгоряло до въглен, а бъдещето не съществува.
Там, където огънят не свети, а изгаря. Там, където онова, което си обичал, е един болезнен спомен. Споменът за любимата, която си искал да спасиш, но всъщност си погубил, превръщайки се от воин на доброто в злодей. Това е Дарт Вейдър. Една тъга, скрита зад маска. Тъга, зазидана в костюм. Тъга, която горчи така, сякаш това не е персонаж от филм, а реален човек.
В действителност всеки един от нас става Вейдър в определени моменти от своя живот. С причина или не, съзнателно или не, всички ние изгубваме понякога пътя си. Но дали ще оставим това да се случи - зависи единствено от нас самите. Изплуват ми думите на черния лорд от последния епизод на сериала, които нарушиха тишината. Ще ги цитирам точно:
„Не съм твой провал, Оби Уан. Не ти уби Анакин Скайуокър, аз го направих.”
Не мисля, че е нужно да казвам нищо повече.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- Науката да обичаш е изкуството да не нараняваш
- Детето в теб диша - пази го!
- Любовта – едно безкрайно даване
- „Жълт олеандър” – история за лудостта и всички нейни коридори
- Шамарът на Уил Смит - въпрос на достойнство
- Обичай жената в огледалото
