Странна е всяка ситуация, в която искаме да кажем на някого нещо, а не намираме точните думи. Движим се по острието на бръснача, лавирайки с мимики и жестове, а невъзможността да споделим мислите си става все по-голяма – като пропаст, която ни призовава сами да скочим в нея.
Има и думи, които повтаряме толкова често с повод и без повод, че се превръщат в обикновени клишета. Тогава преставаме да им вярваме, превръщаме ги в средство, чрез което бързо затваряме определена тема.
Няма нищо по-тъжно от думи, хвърлени на вятъра.
Говорим си за...
Машинално изречено, „обичам те“ е просто израз на досада, която рано или късно се превръща в мъчение за този, който го казва. Ако не чувства това със сърцето си, той се превръща в лъжец, но по-страшното е, че лъже себе си самия. Смисълът на думите е да бъдат използвани по предназначение, в противен случай са бумеранг, който винаги намира начин да ни сполети обратно. Тази, която със сигурност не търпи лъжата, е любовта.
Празните думи са неприятел, с когото винаги трябва да бъдем внимателни.
По-добре е да замълчиш, отколкото да кажеш нещо, което не мислиш. Често споделеното мълчание придава по-голяма стойност на отношения между двама души, на определена ситуация, на конкретно място. Тишината казва всичко, защото не е способна да излъже. Друг е въпросът, ако премълчаваш онова, което непременно искаш да споделиш, но не ти достига смелост.
Страхът да изразяваме себе си е също толкова опасен, колкото думите, които не използваме по предназначение. Горчивите от тях имат също толкова голямо значение, колкото онези, които носят наслада. Животът е сладко-горчив и тъжно-радостен, затова може да бъде описван и споделян с толкова много нюанси на звуци и цветове.
Думите не са само израз на начин на мислене, те са електрокардиограма на емоциите, които ни определят като личности. От тях зависи колко искрени сме, а от там – колко достойни хора сме. Думите имат силата да предизвикват раздори или да носят усещане за покой, да съсипват връзки или да ги правят още по-здрави. Отношението ни към света зависи от значението, което му приписваме.
Марк Твен споделя: „Правилната дума е могъщ фактор. Винаги когато се натъкнем на някоя от тези изключително правилни думи, резултатът е както физически, така и духовен и е мигновен.“ Защото говорейки, ние всички сме част от съзиданието, а в него място за уморените думи няма.
Прочетете още от Добромир Банев:
- Любовта като стратегия
- Който обича, винаги намира начин
- Радвай се на чуждото щастие, за да расте твоето
- Любовта никога не звъни два пъти
- Там, където винаги ще ни има
- Нищо не е идеално, но във всичко има смисъл
