Забелязвам, че съвременния човек все повече иска да взема, вместо да дава. Да консумира, вместо да създава. А целият свят – и в любовта, а и извън нея – е изграден на този принцип.
Вземане и даване. Даване и вземане. Един безкраен цикъл, който постоянно се повтаря.
Тъй като съм ви говорил много за моите виждания за човешките отношения, с тази статия ми се иска да допълня изказазаното, повтаряйки една голяма истина – няма любов без отдаване.
Няма мир без отдаване. Няма хармония. Няма взаимност. Няма свят без отдаване. Без отдаване няма нищо. Нищо.
Ето ги и простите примери. Ако не се стараеш в работата, как ще вземеш заплата? Ако не възпиташ детето си в доброта, как очакваш то да стане добър човек в бъдеще? Ако не си верен на ближния, как очакваш вярност от него? Ако не се отнасяш с уважение към околните, как очакваш те да те уважават? Ако не даваш всичко от себе си за някого, как очакваш обратното?
Не става. Всичко това е въпрос на реципрочност. На взаимовръзка. Едно действие предизвиква второ, второто – трето, третото – четвърто и така нататък. За да получиш това, което искаш – първо трябва да си го дал някому. И то от сърце, а не колкото да се отчетеш.
Отбиването на номера някой път може и да минава, но в последна сметка те потапя. Среща те с дъното и гледките там са страшни. Веднъж ме бяха питали какво е дъното. Тогава казах така: дъното е едно студено място, в което с времето става все по-студено. До ден днешен си го мисля.
Съжалявам, ако тези мои разсъждения са ви отегчили. Знам, че темата на последните две години е друга, но някой следващ път ще пиша за нея. Достатъчни са ни новините и статистиките.
Чудя се защо още няма статистика на отдаването. Между мъжа и жената. Между майката и сина. Не може само за ковид да говорим. Трябва да намираме време и за вечните неща. Като онази вечна песен на Емил Димитров, която сега звучи в главата ми. В нея се пее за същото, на което аз ви обърнах внимание. Оставям част от текста тук:
Ако си дал на гладния, дори трошица хляб от своя хляб,
Ако си дал на скитника, дори искрица огън от своя огън,
Ако си дал на милата от своето сърце,
Ако си дал на чуждите живот от себе си,
Ако си дал,
Ако си дал от себе си,
Не си живял, не си живял напразно
Точка.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- Нямаш право да казваш, че обичаш, без да обичаш
- Август – месецът на насладата
- За доверието, ревността и бездната помежду им
- Тоя стремеж към скъпото не ви ли прави евтини?
- За женския мазохизъм и мъжкия непукизъм
- Депресията – начин на употреба
