Ива Екимова
„Мами, дай ми джобни, моля те” и „Ти си най-прекрасната майка на света, толкова си умна, красива и работлива, кога ще ми дадеш джобните за месеца?” - две фрази, които са:
а/ диеметрално различни на 7 и на 16
б/ по остта от 7 до 16 чуваш по-често от „обичам те”
в/ между 7 и 16 растат в геометрична прогресия
Докато на 7, пет лева за шоколадово изкушение от лафката в училище някак отиват в графата „къде ли не сме ги похарчили”, на 16 се виждаш принуден да им отделиш нарочна колонка в семейния ексел. На края на месеца, като кликнеш върху онази иконка, която показва общата сума по пера, първо започваш да крещиш по титуляра на колонката, а после преосмисляш собствените си разходи за фризьор, маникюр, козметик, дрехи и обувки. След това се обаждаш на доставчиците на женски услуги и кротко и любезно ги молиш да ти направят отстъпка за обем, защото някак обемът на ръце и лица естествено се увеличава.
Тъкмо си докарала добра цена за месечната поддръжка на красотата за себе си и току- що възникналата женичка, която отглеждаш от 3.5 килограмово бебе, и се оказва, че на нея, видиш ли, твоите дестинации за маникюр, педикюр, козметик и фитнес, не са й удобни и предпочитала да ходи при други. Преглъщаш и това, медитираш и си казваш: „Добре, може пък е време и аз да сменя маникюристката, фризьорката и козметичката си.” На оня приницп - „отстъпка за обем”.
Животът щеше да е почти прекрасен, ако разходите бяха:
а/ постоянни по обем всеки месец
б/ предвидими
Тъкмо си заделила едни 500 лева „джобни” с оптимистичната нагласа, че ще стигнат, когато по средата на месеца се оказва, че трябва да платиш непредвидена „такса” рожден ден на гаджето, най-добрата приятелка, „а, поръчах си едни обувки онлайн”, „в мола има разпродажба” , „свършиха ми гримовете”, „настина ще ходя на фитнес, трябва да си купя карта”, „а и да платя на инструктора”, „трябва да си направя тест за непоносимост към храни, кожата на лицето ми е ужасна” и какво ли още не. Някак дните, в които ти „изчезваха” дрехите от гардероба, ти се иска да се върнат и/или на теб да ти стават нейните дрехи, или поне на нея твоите. Уви и за това е късно.
Половината ти приятелки те разбират и окуражително, тип „добре че, не ми е в къщата” те успокояват с думите: „еми, момиченце е все пак”. В думите на другата половина чуваш гласа на майка си: „така си я научила”. Тези, които имат момчета не ме разбират. И аз тях. Имат си други проблеми, хич и не искам да им ги знам.
Моля да не ме разбирате погрешно. Не се оплаквам, хваля се. Тези 500 лева, които бавно и полека до края на месеца нарастват до 800, можеха да са 8 000. Нали?! И в семейните екселски кутийки да фигурират разходите за цигари, наргилета, хилаурон, не дай си Боже, силикон. Не е смешно! Има такива бюджети. Всички го знаем, не се правете.
С умиление поглеждам графите, в които са разходите за книги, пътуване до някоя вълнуваща дестинация, уроците по музика и допълнителен чужд език. На нейните години работех, не си спомням да съм искала джобни. Значи време е да поеме джобните си в своите ръце. Имам предвид, не от моите. Но за това – друг път.
В началото на поредния месец, който започва с фразата „дай ми джобни”, открих въпросните разходни средства грижливо подредени в пликчета, всяко от които надписано с името на съответното разходно перо. Алилуя! Имаме наченки на мозъчна дейност с елементи на финансова грамотност. Някъде към края на учебния ден получих съобщение в месинджър: Моля те, да отидем до Fibank в Парадайз. Казах си: „Край, още разходи. НЕПРЕДИВДЕНИ!” Докато пресмятах на ум, не че мога, но не пречи да се опитвам, получих скрийншот на условията за тийн дебитна карта. Олекна ми. Поне няма да харча още и има някакъв шанс всичко това да се сдобие със собствена форма на живот.
Освен това, Ваня Манова, мениджър на Mastercard за България и Македония е съвършено права, като казва, че тинейджърите често забравят карти, портфейли и тетрадки, но никога телефона. Самите ние го правим и ако забравеният портфейл не е повод да се върнем до дома, то телефонът, забравен вкъщи, може да ни накара да прекъснем всяко занимание, за да възстановим мобилно-клетъчно-комуникационния баланс. Това означава, че плащанията чрез тийн дебитната карта ще бъдат възможни от телефона с дигитална карта. Също така, под зоркия поглед на родителя, младият клиент на банката може да плаща онлайн.
Не че щяха да намалеят разходите ми в графа „джобни на тийнейджър”, но поне финансовата грамотност ще бъде някак официализирана. Ще си следи извлеченията по сметката, ще харчи разумно, защото там има лимити, няма никакви такси и всичко това от моя страна ще се следи само с едно движение, сведено до три клика в онлайн банкирането. Вместо да обикалям целия град, за да разнасям спешно джобни от точка А до точка Б. Личният ми тийнейджър вече си има личен банкер, възможност да прехвърля от сметка в сметка, каквото и когато си поиска в собствена спестовна сметка. Аз от време на време, след две дози мента, глог и валериан, ще поглеждам движението по баланса. И то с едно око, за да не се ядосвам. Добре че поне образованието е „безплатно”, за сега.
Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.
