Всичко тече, всичко се променя. Лятото отмина неусетно, есента официално хвърли шареното си палто върху природата. Когато времето е лошо, дъждът извиква надеждата, че нещата ще се променят към добро. Когато си спомняме миналото, настоящето забива острите си нокти в реалност, каквато не сме подозирали, че съществува. Когато обичаме, ние страдаме, но същевременно ликуваме, че сме имали късмета да срещнем любовта.
Ние имаме нужда от любов. Времето – също.
Есента е онази благодат, когато вече сме завърнали от път, но предстои да посрещнем уюта на стая, в която запалената печка бумти като сърце, напомнящо че животът продължава. В стаята някои играят с малките си рожби, други се целуват, а трети гледат през прозореца с надеждата, че някой все пак ще позвъни на входната врата.
Никое разочарование не е обречено на оцеляване. Никоя тъга не може да се опълчи на радостните моменти, които ни е отредено да преживеем с някого. Любовта просто бавно започва да се разсъблича като жена, най-сетне избрала верния си любовник, за да ни покаже всичките си прелести през зимата.
Истинската любов не изпитва студ.
Есента е противоречива. Напомня ни, че времето е безмилостно, често и несправедливо. Докато се учим да обичаме, ние се срещаме се и се разминаваме с хора. Влюбваме се безпаметно, отдалечаваме се светкавично от някого, но въпреки това продължаваме напред с убеждението, че най-доброто предстои.
Всеки изминава пътя си като пастир, търсещ своето изгубено стадо.
Нищо не е лесно в този живот. Постоянството да съхраняваме чувствата такива, каквито са били в невинните ни години - също. Непростимо е отчуждаването от най-близките ни хора. Не само защото само семейството ни гарантира истински подслон, топла храна и добра компания. А защото с него любовта не подлежи на съмнение, не се нуждае от доказване.
Октомври напомня, че нашите семейни връзки трябва да останат здрави като възел, направен от сръчните ръце на моряк. Тогава никое вълнение на морето не е застрашително. Тогава винаги ще се събуждаме с убеждението, че ще достигнем отсрещния бряг, защото целта на всяко пътешествие е да се озовем там, закъдето сме се запътили. Въпреки бурите.
Нощта ще спусне черния си воал, а бутилка червено вино ще сгрее душите ни на влюбени в живота в хора. Защото ако има нещо на света, което си струва да бъде ценено без никакво съмнение, това е самият живот. Затовада вдигнем тост за него и нека се напием в името на любовта.
Още от автора:
- За романтиката няма възраст
- Белезите от вчера са поуките, без които не можем
- Реалност, по-хубава от мечтите
- Маса за двама
- Две пораснали деца с побелели коси, които не престават да се обичат
- „F 63.9“ или любовта като диагноза
- Далеч от уморените думи
- Любовта като стратегия
