Да сме умни не е достатъчно

жена
Снимка: iStock

Илиaна Смилянова

"Ум царува, ум робува, ум патки пасе." - българска пословица

Да сме умни, дори и много умни, е полезно, привлекателно и нерядко (си) го пожелаваме. Но всъщност то никак не (ни) е достатъчно - и за малките, и за големите неща по пътя ни. Дори нерядко може да е в наша вреда, ако остротата на ума не е укротена от благостта на душата, решимостта му не е хармонизирана от милостта на сърцето, а категоричността му - от мъдростта на тялото.

Ако “умността ни” не е балансирана, не е съпроводена от доброта, от приемане на различното (дори когато не го разбираме) и просто от човеколюбие (което никак не е просто), тя може да ни поведе в сенчеста посока, много точно изразена в думите на Сергей Н. Лазарев: “Дяволът е гений без любов.”

жена
Снимка: iStock

Често хвалим и чуваме похвали за ума, ценим го високо и го оставяме еднолично да ръководи изборите ни. Много по-рядко или никак ценим и хвалим, погалваме душата – за задушевността, целостта и добронамереността ѝ, сърцето – за сърдечността, чувствителността и съпричастността му, тялото – за честността му да ни показва нагледно и искрено какво е вътрешното ни състояние, в какво прекаляваме, какво не ни достига, как вървим срещу своето и чуждото добруване.

Може да имаме цялата информация на света и пак да сбъркаме.”

Умът ни умее да учи, да запомня, да анализира. Но за да разберем цялостно и задълбочено каквото и да е, да се доближим в тълкуването си до същността му, ние имаме нужда от ръководството на душата, от чувствителността и дълбочината на сърцето, от вродената интелигентност на тялото - за да опознаем и да използваме пълноценно златните ключове към отговорите, скрити у всеки от нас.

жена
Снимка: iStock

Защото истината не подлежи на едностранна манипулация. Тя не е достъпна само на мислите или единствено на чувствата ни. Истината живее в срещите, вътрешни и външни, в различните гледни точки, диша в бавните и забавни връзки, които съществуват и които ние сътворяваме – между всички и всичко, и за които можем да прогледнем едва когато отворим за цялото и видимите, и невидимите си сетива.

Умът ни без съчувствие е знаещ, но не и разбиращ. Сърцето ни без котвата на разума е непостоянно, свръхчувствително, често ранено. Тялото ни без ръководството на душата, без разбирането на ума и съчувствието на сърцето е съвкупност от органи, привидно несвързани един с друг и разкъсвани от безсмислени болка и страдание. Душата ни без помощта на личността, на ума, на сърцето и тялото ни е безсилна да сбъдне житейските си земни планове.

жена
Снимка: iStock

Затова, да си пожелаем да мислим със сърцето, да чувстваме с ума, да одухотворяваме тялото си и да въплътяваме душата си – не само с ум и знание, но и с разбиране, мъдрост, чувствителност и съпричастност.

И със смиреното приемане, че и онова, което умът ни не може да побере, също има своето божествено право на съществуване.

Прочети още от Илиана Смилянова:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти