Илиaна Смилянова
Когато се вглеждаме в живота си, откриваме, че той е изтъкан от „случайности“, които безпогрешно пишат житейския ни сценарий. Случайността, тази невидима закономерност, подпомага със срещи, раздели и разминавания проявата на съдбата ни. И сбъдването ни заедно с нея.
А съдбата ни – тази уникална дизайнерска дреха, е ушита по индивидуалната мяра на всекиго. Тя е неповторимо, смислено творение, което подтиква душата, личността, тялото ни да търсят сътрудничество, да се стремят към единство и все по-хармонично да изразяват онова послание, което всеки от нас има задачата да направи видимо в живота си.
Следвайки пътя си, с времето неизменно се сблъскваме с трудности. Пред нас застават нежелани изненади, неочаквани препятствия, които осуетяват и променят човешките ни планове. Тогава сме склонни да се отдръпваме, да затъваме в самосъжаление, да изпитваме огорчение, яд и обида. И избираме, често без да си дадем сметка, ролята на жертва – като така привикваме и нужния за нея житейски сценарий.
Започваме да се изключваме от активни действия, затъваме в оплаквания, обвинения и преглътнат гняв, които вгорчават дните ни и ни тровят отвътре.
В такова състояние най-големият ни проблем се ражда от отказа ни да поемем отговорност за себе си, за живота си, за изборите, които сме или не сме направили. Отричаме, не приемаме божията воля, божествения смисъл в живота ни. Затъваме в недоволство, песимизъм, черногледство, завист; загърбваме радостта и чувството си за хумор, проявяваме твърде сериозно отношение към всекиго и всичко. И ставаме все по-зависими – от субстанции, вещи, хора и обстоятелства; а вътре в нас расте неудовлетворението ни и от самите нас...
Сред Цветята на Бах има есенция, направена от цветовете на върбата. Тя нежно подпомага преодоляването, преобразуването на това нехармонично, болезнено състояние, с което саботираме себе си и живота си. Ето как представя нуждата от нея Едуард Бах:
„За онези, които са претърпели провал или нещастие и им е трудно да го приемат без негодувание и оплакване, тъй като оценяват живота предимно според успехите, които той носи. Те се чувстват огорчени, тъй като считат, че не заслужават такова голямо и несправедливо според тях изпитание. Те често губят интерес към неща, които преди са им доставяли радост, и се занимават все по-малко с тях.“
Първата и може би най-важната стъпка по обратния ни път към хармонията и здравето е решението ни да поемем отговорност – за себе си, за всеки успех и неуспех, за всяко присъствие и отсъствие в живота ни. С това идват и други решения: да си възвърнем смелостта да изразяваме навреме мислите и чувствата, емоциите си, за да не вкисват и вгорчават живота ни; решението да не бягаме от трудни ситуации, които после да преживяваме отново, и отново, и отново... до втръсване и болка; решението да се осмелим да превърнем обидата и огорчението в гняв, а гнева – в любов и приемане, и на себе си, и на съдбата си.
За да развием добри „танцувални“ житейски умения. И от недоволни, огорчени и критични наблюдатели да се превърнем в съучастници, в сътворци на живот, който да живеем в радост.
И да се роди в нас отново обичта към себе си, към живота, към хората, към света такъв, какъвто е сега, в този момент – едновременно несъвършен и божествен.
А с обичта и приемането да дойдат и благодарността, и промяната за добро. И като че е най-добре е да започнем с това, което ни е „под ръка“. Съдбата ни.
Прочетете още от Илиана Смилянова:
-
Здравето е отвъд насилието над себе си
-
Смелостта да се събудиш отново за радостта
-
Как да спрем да саботираме себе си
-
Манията за ред и чистота: зов за неотложни промени
-
Робството в капана на натрапливите мисли
