Да се разведеш, за да се ожениш – е, няма такава глупост!

07.06.2023 12:05

Сериозно. И няма да говорим за голямата любов, която винаги идва ненадейно, за да ти отвори нови очи към стария свят, да го видиш прекрасен и пъстър и да проектираш безмерното си щастие на този лелеян фон. Боя се, че такъв си го видял и когато си се хвърлил в обятията на избраника, с когото сте си казали заветното „Да“ от „Обявявам ви за съпруг и съпруга“ до края на света.

Прекрасна перспектива е това, май няма двойка, която да не я визуализирала и реализирала. Отхвърлям няколкото варианта на предпоставки, които налагат узаконяването на нерегламентираното съжителство – говорим за щастлив съюз между двама души, които се обичат и не могат да дишат един без друг.

Още от Авторите

Само с двама свидетели, със скромен обяд в присъствието на двайсетина най-близки роднини, с пищна показна церемония от вземането на булката под звуците на духов оркестър, пред погледите на половината квартал до 200 закичени с традиционните кърпички и ухилени празнично гости в лъскаво заведение – кой както си реши, кой с колкото средства разполага, важното е младите да са доволни и щастливи.

Минала съм по този път, няма лошо. И булка съм била, и кума съм била, и тъща съм, и свекърва, няма начин, ще стана. И като говоря за сватби, имам предвид и съвместното съжителство, без официална презентация. Решението да живееш заедно с един човек, да делиш и хляб, и легло, и пачки или стотинки, и сладките грижи за дребни дечица, е едно и също. Да, затова по стар български обичай новото семейство се захранва със залък, натопен в мед и в сол. Защото само сладко на този свят няма, ако да има – ще ти накъртва по-лошо от горчивото.

Но това всички си го знаете, даже по-добре и с повече детайли от мен. Винаги в живота едно го мислиш, друго става. Обикновено защото мисълта ти е зациклила в една посока и я смяташ за заветната. Добре е, ако наистина е такава и знаеш как да стигнеш до нея. Понякога наистина се получава. Познавам много хора с много успели и (е, ще го кажа) щастливи семейни отношения. Естествено, познавам и други.

Навремето, бях студентка още, станах неволен свидетел на ситуация, която запомних за цял живот. Седяхме в компания, мой преподавател беше помолил мой колега да отидат до гарата, за да посрещнат булката му. Обяснявам: преподавателят се беше развел току-що, а девойката, негова бивша студентка, пристигаше от родното си градче, за да заживеят заедно. Предполага се, щастливо. Тръгнаха към гарата, ние останахме с двама приятели да ги чакаме и тогава единият с тежка въздишка възкликна: „Всичко разбирам, но да се разведеш, само за да се ожениш веднага – по-голяма глупост едва ли има!“

Говорим си за...

Аз направо бях готова на бой със щик в името на любовта, в очите ми това беше толкова смела постъпка, такова неопровержимо доказателство за най-светли чувства, абе геройство и подвиг! Повтарям, бях идиотски млада и глупава. След две години този герой се разведе с героинята, за да се ожени веднага за по-млада негова студентка, после научих, че и нея е заменил… Това, разбира се, е много отделен случай, обяснявам откъде фразата за глупостта ми е останала в главата.

Имам близки с прекрасни втори бракове. Имам и такива, които оправдават въпроса: „Какво не разбра от първия път?“. А за разбиране има много. Тумба-лумба шикалка е едно, търпението, доверието, отстъпките в ежедневието, отговорността са седмо, дванайсето и трийсет и второ.

До тях ако не стигнете в един съвместен живот, няма как да се вместите заедно, докато смъртта ви раздели. Успешно и щастливо. Не сме пеперуди, какавиди мои, за да прелитаме безметежно от цвят на цвят. Твърде кратък е животът, за да ни прощава всяка глупост.

„Скъпи, хайде да скочим до Копривщица, че тези мили хора отсреща два дни ще празнуват поредната сватба, няма как да им спреш музиките и радостните викове, а там е такава тишина и спокойствие, обичам да ме обичаш край патриархалното огнище…“. „То при нас е малко матриархално, щото все аз ти се водя по акъла, Скъпа, но поне го имаш в изобилие…“. Имам го я – аз съм разведена, той е неженен, никакви глупости не ни застрашават. Освен тези край огнището.