Много харесвам будисткото схващане, че не трябва да се вкопчваме в миналото. Да продължиш напред, е умението да вървиш към щастието.
Истинските приятели не се броят на есен. Есента е сезон, в който дърветата рошат короните си, а падащите листа създават меланхолия, от която всички имаме нужда. Смяната на всеки сезон не обещава вечност, но пък със сигурност е продължение. Малцината, останали до теб, са най-вярното основание да вярваш, че смисълът съществува, въпреки всеобщата нагласата за отчаяние, въпреки способността да се отдаваме на тъгата.
Животът ни променя точно толкова, колкото ние променяме самия живот.
„Докато сме млади, докато сме хубави“, вярваме че любовта означава взаимност. Ревността ни погубва малко по малко, изневерите убиват ентусиазма да продължаваме да обичаме и докато чезнем в собствените си страхове, забравяме че най-поучителни всъщност са грешките на младостта. С годините мъдростта става все по-осезаема.
Говорим си за...
До вчера сме се чудили на възрастните хора, които седят по пейките около НДК, загледани в някаква особена далечност – далечност, която младите не разбират. Днес обаче осъзнаваме, че това е най-сигурният начин да проумеем преходността на живота. Защото след лятото винаги идва есен. Защото в пожълтелите листа на кестените съзираме безброй неща, които са ни карали да се усмихваме. Трябва да държим тъгата на една ръка разстояние.
Най-голямото усилие да станем след падане е точно толкова важно, колкото наивността, че успехът е мерило за това, колко точно ще ни уважават другите.
Няма успех, който си заслужава обричането на самота, ако не сме способни да изпитваме наслада в собствената си компания. Последното занимание е отредено за удоволствие на малцина, така че общуването с другите остава сигурен пристан за оцеляването на нашите добри намерения.
Който не е страдал, той не знае радост. Който не е обичал, той не е познал градивните сили на любовта след раздяла. Всичко се случва, независимо от всичко, и в това се състои възторгът от секундите, минутите и часовете, които изживяваме в свят, където наистина любовта е движещата сила.
Затова не е моментът да се отчайваме. Затова никога не трябва да се поддаваме на минало, което е свършило своята работа със самия факт, че ни е направило по-мъдри, а оттам – и по-толерантни към грешките на другите.
На този свят няма непростими неща, освен едно: да не прощаваме на себе си и на нашите слабости, които ни карат да бъдем зависими от факти и обстоятелства, безвъзвратно останали зад гърба ни.
Да, есента предстои. Това е прекрасно, ако осъзнаеш кое е важното за теб, докато дърветата сипят пъстрите си листа, а вятърът ги носи някъде нагоре. Нагоре и винаги напред.
Прочетете още от Добромир Банев:
- Когато си тръгваш, затвори вратата след себе си
- В името на живота, в името на любовта
- Когато един мъж обича
