Толкова много жени биват принизявани, стъпквани и смазвани от мъжете си. Всякак. Физически и психически. С поведение или по-скоро с липсата на такова. Момчета, от едно известно време насам, имам чувството, че голяма част от вас са забравили да бъдат джентълмени и са започнали да се държат като някакви каруцари. Защо така?
Веднага ви давам пример. Чувал съм от гаджето ми поне две истории, свързани с разни побойници, естествено – гаджета на нейни приятелки, които си позволяват, когато нещо не им отърва, да ги удрят. Точно така – да ги удрят. Вероятно в името на някакво извратено превъзпитание. Някакви такива примитивни закони – бий жена си и ще те слуша, вземи ѝ страха, накарай я да трепери и тя безусловно ще ти се подчинява. Нали е жена, тя жената не е човек!
Току-що изразих маниера на мислене на немалък процент от българските мъже. За жалост – бройката им нараства. За мен тази тенденция е необяснима. Самото действие – да посегнеш на жена! Това е като да посегнеш на дете, по дяволите! Това е престъпление! Това е извън наказателния кодекс на самата природа! Според мен е въпрос на морал, на човещина. Как, бога ми, можеш да шамаросаш рожбата си?! Как?! Не че някои родители не го правят, но това е друга тема...
С бой нищо не се постига, казвам ви. Проблемът е в мълчанието. Мълчанието на удряните. Те се страхуват, че ако проговорят, ако споделят с някого болката си, ако отидат в полицията и си потърсят правата, ако дадат гласност на тиранията и се опълчат срещу нея – страданията им ще се удвоят. Те разсъждават по този начин, защото насилниците ги контролират от позиция на силата.
Нали се сещате – дори питбулът подвива опашка пред сопата. Има я обаче и следната подробност – жените не са като кучетата. Те трябва да бъдат галени, а не пребивани. Само един комплексар, изгубил контрол над ситуацията и изобщо над себе си и своите действия, е в състояние да стори такова зло. Правилно чухте – зло. Съществува един единствен закон при насилието и той е следният: случи ли се да те ударят веднъж – ще се случи и втори път, случи ли се втори път – ще се случи и трети. И тъй нататък, в прогресия...
Затова не бива да се запазва тишина пред терора. Не бива да стискате зъби и да плачете в банята, мили дами. Не бива да се пречупвате и да изпадате в депресии. Отидете пред огледалото, огледайте се в него, докоснете отражението си и изречете на глас:
„АЗ СЕ ОБИЧАМ И ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ТЪРПЯ ТОВА. МОГА ДА СИ ТРЪГНА И ДА БЪДА СВОБОДНА. НЕ МЕ Е СТРАХ.“
След това вдишайте дълбоко и хващайте пътя. Не ми благодарете. Просто го направете.
Прочетете още:
- Думите са онова, което прави реалността поносима
- Боян Петров - легендата, която покори Еверестa на емпатията
- „Предпочитам да умра от страст, отколкото от скука.“
