Със сигурност и други майки на малки деца познават това чувство на леко облекчение, при мисълта, че утре децата ще са на градина, а ти ще идеш на работа.
Да прекараш няколко часа от будното си време сред хора, които не хвърлят храна по земята, не се опитват да рисуват по стените, не те викат да им избършеш дупетата или носовете, не те питат по 100 пъти на минута “ама защо?!” и не се налага да се чудиш как да ги накараш да си изядат вечерята.
Е да, ходенето на работа има и някои минуси, като това, че не можеш да се развикаш на досадните колеги, когато вдигат прекалено много шум, нито да накажеш тия, които са издънили последния ви проект, както и няма как да примамиш с шоколад мързеливите да започнат да работят. Но пък си сигурна, че никой няма да дойде да се увисва по краката ти, докато ти си със слушалки пред компютъра, изглеждайки много заета.
След края на майчинството, връщането в офиса ми подейства като своеобразна почивка. Радвах се, че отново имам повод да си обличам “хубавите” дрехи, да се гримирам и да си нося косата пусната, без да се притеснявам, че бебето ще ме оповръща или скубе, както и че ще имам отново възможността да се социализирам с други хора, различни от майки в моето положение и касиерите в супермаркета.
Можех да стоя необезпокоявана на бюрото си, както и да се наслаждавам на цяла обедна почивка само за мен, когато спокойно да седна, да получа приготвена от друг човек храна и да ям на спокойствие и с апетит. А след това да си взема кафе, което да изпия, докато е още топло.
Разкош!
Но животът е радост и тъга и за да се запази балансът, хвърля по лъжичка сол в сладките емоции.
Еуфорията, по връщането на работа, е помрачена от плача на детето сутрин, като го оставяш на градина. В работното си време пък умът ти не е съсредоточен в текущите задачи, а се занимава с мисли за това как ли е детето, кога ще имаш време да пазаруваш и готвиш, какво изобщо ще готвиш тази вечер и дали да не звъннеш в градината да провериш как са нещата там, ей така за всеки случай.
И разбира се, несравнимото усещане на тих ужас и паника, когато видиш, че ти звъни непознат номер. Веднага се стъписваш, че може би нещо е станало с децата и ти звънят да ти кажат.
В 1 от 5 случая наистина ти се обаждат от градината, да ти кажат, че детето е прекалено разстроено или пък е паднало и се е ударило лошо и трябва да дойдеш да си го вземеш. Тогава изведнъж осъзнаваш как нищо друго на света няма значение, освен децата ти и хукваш през глава. Когато най-сетне си вземеш детето, успокоиш го и го прибереш вкъщи, благодариш на цялата вселена, че нищо наистина страшно не се е случило.
В тези моменти си даваш сметка как най-голяма радост, удоволствие, спокойствие и щастие ти носи да си заедно с децата си, пък нека те питат едни и същи неща и мрънкат за сладко и телевизия.
Истината е, че на никоя работна позиция няма да си така важна, както като майка и никакви колеги не биха те очаквали, искали и обичали така, както децата ти. И това е важно да си го напомняме
Още от автора:
- Най-отблъскващото качество в един мъж
- Битова медитация за майки
- 4 типа пишма̀н спортуващи майки
- Всички играчки, от които детето ти няма нужда
- Приложната магия на сапунените мехурчета
- Няколко начина да предпазим децата от опасностите в социалните мрежи
- Един съвет към майките на бебета – карайте го полека
- Как се оцелява, когато на бебето му никнат зъби
- Имайте малко солидарност към майките, дори и да не са вашите!
- Замених практичните дрехи с рокли и преоткрих себе си!
- „Аз на градския транспорт с бебето не се качвам“. Но защо?
