Любовта никога не е в безопасност. Когато е с нас, ние непрекъснато я излагаме на нови изпитания. Опасности дебнат навсякъде, изкушенията са зад близкия ъгъл. Понякога, независимо от това колко обичаме, колелото на съдбата се завърта в обратна посока и ние един след друг падаме като хлапета от детска въртележка, за малко изгубили способност да пазят равновесие.
Никой не може да ни открадне съкровените моменти, но само с едно щракване на пръстите те сами са способни да си отидат. Тогава светът спира. Сезоните се сменят по подразбиране, но сякаш красотата липсва. Не забелязваме птиците, а морето губи примамливото си синьо. Свят, в който съществуването е предопределено единствено от физическите закони на вселената.
Каквато и да е причината, напусне ли ни любовта, повечето от нас търсят правилния начин да си я върнат. Това търсене е породило толкова шамански практики, суеверия и молитви, че ние се лутаме из лабиринта на отчаянието, налегнати от страст, каквато все пак сме имали щастието да изпитаме.
Който е познал страстта, той не може да се остави в ръцете на есен, която наподобява оцветена страница от детско блокче за оцветяване. Влюбените имат нужда да бъдат част от шарения листопад именно на есента, когато вървим с някого по градските улици, хванати ръка за ръка.
За да оценим настоящия момент, трябва да помним колко много сме дали на другия и колко много сме получили от него. Душите ни са сейфове за спомени, които трябва да вдъхновяват всяко следващо „обичам те“, защото сме устроени да помним хубавото и доброто. По презумпция лошото веднага изхвърляме в кошчето за боклук. Положителната нагласа за всичко е верният начин, който ни прави свободни както в избора, който правим, така и в обещанията, които даваме в името на любовта.
Всяка любов може да е предпоследна, но настоящата също има нужда да бъде обгрижвана като първа.
Сега слънцето пада все по-ниско, а сенките сменят тротоарите като в игра, в която имаме основна роля. Не е важно, че ще мръква все по-рано и че ще вали все по-често. Дъждът е най-добрата алтернатива за море, чието синьо не избледнява. Докато сме влюбени, всеки бордюр е бряг и всяка светлинка от отсрещния прозорец е звезда, паднала от небето, за да ни напомня колко сме специални, когато обичаме.
Любовта е способна на всичко. Ние сме тези, които най-добре знаят това. Особено когато сме двама и само след броени дни есента пристига по-истинска от всякога.
Още от Добромир Банев:
- Дори да тръгнеш, любовта остава
- Ах, този наш (необикновен) живот
- Любовта е стара тема, по която винаги има какво да (по)кажеш
- Времето винаги е на страната на истината
- Заедно завинаги, завинаги заедно
- Човекът е тайна, която може да бъде разгадана
- Умът може да сгреши, но сърцето винаги ще поправи стореното
- Има още невидяно, има още неизказано
- Най-силни сме по време на любов
- Когато мъж избира цветя
