Нищо не идва даром, нищо не идва само. За да сме в унисон със заобикалящия ни свят, трябва да спазваме природните му закони. Съпричастността е сигурният път към възможността да харесаме себе си.

Никой няма право да очаква каквото и да било, ако сам не е готов да даде. Не е нужно да видим протегната ръка, за да се отзовем на нечие страдание. Страданието има толкова измерения, колкото и любовта.

Добротата съществува, само ако намери проявление в името на останалите.

Рано или късно усилията се увенчават  успех. Завистта няма място в сърцата на хора, които следват пътя на познанието и на емпатията. Да прегърнем някого без причина е, е лек за собствените ни души. Да помогнем с каквото можем, е тест за човещината ни.

Към хората трябва да се отнасяме така, както с растенията пролетно време. Всеки се прекланя пред красотата на цъфналите дървета и вдишва аромата на люляка, без да си дава сметка, че пролетта не е просто част от цикъла на живота. Тя е символът на самия живот, който е така крехък, че вятърът само за миг може да отнесе цветовете на вишната към безкрая, който погрешно наричаме вечност.

Вечността трае докато сме живи, а безкраят има памет за онова, което сме били.

Снимка: iStock

Усърдието да се развиваме е неизменна част от съзрявянето и от нуждата да трупаме опит. Младостта идва и си отива, но именно опитът е този, който ни учи, че трябва да уважаваме труда на другите, техните успехи, нуждите им.

Вглеждането единствено в себе си ни отдалечава от миговете на радост. Да сме вглъбени в онова, което правим е важно, но само ако е насочено към останалите. Нищо, което не може да се сподели, не носи нито удоволствие, нито усмивка.

Не се тревожете за неща, които не зависят от вас. Времето е доказало, че наистина утрото е по-мъдро от вечерта. Няма нерешими проблеми, а ако има – отварят се нови възможности, защото така е устроен светът. Добротата е част от цялата тази негова магична способност да оцеляваме и в най-екстремни моменти.

Снимка: iStock

Април зарежда с оптимизъм. Независимо от обстоятелствата, нещата ще се подредят. Въпреки съмненията, най-хубавото тепърва ще се случи. Единственото, което се иска от нас, е да бъдем последователни в усърдието си да обичаме, защото животът е неповторим заради хората, с които го живеем.

Направиш ли добро, то ще ти се отблагодари. Като цветето, което си посадил със собствените си ръце. Неговият аромат се усеща най-дълго.

Още от Добромир Банев:

• Страстта да сме живи

• Сладката добродетел на природата

• Един сезон по-късно

• Животът е парадокс, в който любовта винаги има право на последната дума

• Измамното затишие на думата „завинаги“

• В парада на чувствата любовта е кралицата