В духа на месеца на любовта, решихме да ви припомним историята за първата любов на нашия автор Александър Петров. Това е един разказ за първите любовни трепети и първите научени истини за любовта, в който вярваме, че ще се влюбите.
Много ясно си спомням кога намразих празника на влюбените – когато за пръв път ми разбиха сърцето, естествено. Като млад романтик-петокласник бях решил, че Св. Валентин е перфектното време да призная на момичето, в което съм влюбен, че съм влюбен в него. Това ми беше първото много болезнено хлътване, а „връзката“ ни вече беше устояла на първата си сериозна трудност преди дори да е започнала, което ме правеше доста уверен. За да вляза в духа на празника, ще нарека героинята от разказа Валeнтина.
Малко повече от месец преди Св. Валентин Валя не идваше на училище. Само отбрана аудитория знаеше причината за това и аз се чувствах специален, че съм част от нея. Поводът обаче не беше хубав – Тинчето беше уловила Хепатит А и беше в болница. Преди да се случи това, си пишехме постоянно и имаше разнообразни признаци, че и тя ме харесва, а когато лично ми се обади да ми каже, че е болна, вече съвсем се уверих в това. Радостта ми не секна, дори когато установих, че причината за обаждането е, за да ми съобщи, че и аз трябва да се изследвам за вируса.
Преди четири дена с нея бяхме пили вода от едно шише – най-интимното нещо, което ми се беше случвало до момента.
Още на следващия ден в голямото междучасие отидох до близката клиника да дам кръв. Изненадах се, че на опашката пред лабораторията имаше още 4-5 момчета от съседни класове, както и двама от класа на Валя, но, разбира се, тогава бях твърде млад, неопитен и тъп, за да загрея съвпадението. Хубавото беше, че според резултатите бях чисто здрав.
През единия месец, в който Валентинчето беше в болница, нямаше как да си пишем, защото тогава уай-фай и лаптоп бяха все още футуристични понятия за мен. Върна се на училище точно на 14 февруари. Твърдо бях решил именно тогава да ѝ предложа да станем гаджета и както всичко важно в даскало, това щеше да се случи отново в голямото междучасие. Поканих я, черпих я джоб с шунка и кашкавал, за да създам по-непринудена обстановка и тръгнахме към една градинка наблизо. Седнахме на пейката, а първият гвоздей в корасона ми не закъсня:
– И… много ли ти беше гадно цял месец в болницата? – загрижен я попитах аз.
– А, не беше месец, само две седмици ме държаха и се прибрах вкъщи.
Сърцето ми слезе в дясната пета, с която, ако не бях толкова влюбен и възпитан, може би щях да сритам Валя. Разбира се, запазих самообладание. Вторият гвоздей обаче беше дори по-болезнен:
– Аа, много хубаво! Щото не ми писа и аз реших, че си била там през цялото време…
– Аха… – беше крайно незаинтересованият ѝ отговор.
Започнах да пулсирам, изпотих се и реших, че в тази ситуация имам само един полезен ход – All in. Директно пристъпих към това, за което бях там. Извадих плюшеното сърце от якето си, подарих ѝ го и я попитах:
– Искаш ли да станем гадж…
– Не.
И до момента не съм получавал по-категоричен отговор на свой въпрос. Тази случка отключи много последствия в развитието ми – паническия ми страх да заговарям момичета и изобщо непознати хора, страха ми от отхвърляне и страха ми от влюбване. Общо взето, съсипа ми живота тая.
Впоследствие разбрах, че в крайна сметка цялата магия на първата любов се крие в това, че все още не знаеш, че след нея ще има и втора. И трета, и четвърта, и пета…
Тъй че, Валентинке, ако четеш това – ПРЕЖИВЯЛ СЪМ ТЕ!
Само не знам как да обясня на приятелката си защо не ми се празнува Свети Валентин без да се разбира, че някога съм бил влюбен в друго момиче…
Всъщност, май току-що го направих.
Още от автора:
- И един живот не би ми стигнал да те обичам
- Защо ме наричаш така?!
- Във вените на приятелката ми тече перилен препарат
- Без вина виновен – иди докажи, че не си изневерил!
- За гаджетата, къртиците и… къртиците на гаджетата
- Заплатата си е моя, твоята – също… За последствията от черния петък
- За свършването в живота на edna двойка
- Доказано лично от предната ми броня: жените са по-добрите шофьори