Михаела Петрова
Не знам дали все още помните, но кредитните ви карти със сигурност ще го напомнят – имаше в края на ноември един черен петък, в който със сигурност много жени са напълнили чувала на Дядо Коледа.
Особено онези, които добре са преценили, че почти целия декември, баш до Коледа съвпада с ретрограден Меркурий, когато стават много грешки с покупките. Някои дори ще го изплащат с лихва дълго време, но не го изчисляват така. Радват се, че са взели нещо с намаление, без да калкулират лихвата, която ще се натрупа след това.
Но признавам, маркетингът си върши работата чудесно. Фокусира се върху липсите. След това е лесно - няма земна сила или математика, която да озапти стремежът към запълване на липси. Дори аз се изкуших да вляза в един магазин с табела 70% намаление заради палто на витрината. Но оригиналната цена се оказа 2547 лв., така че си излязох.
После влязох в аптеката, където черен петък нямаше, освен на по-скъпата козметика. Продавачката обаче ме попита дали имам малки деца, защото от следващата седмица в аптеката ще има пощенска кутия за Дядо Коледа. И на малките, и на големите не им е оставен никакъв шанс да не се замислят кои са онези неща, които нямат, а много искат.
В тази връзка се сетих за онези списъци с желания по новолуние, които през последните години станаха нещо като „черния петък” на Вселената. Всяко новолуние е като едно голямо намаление. Има и желания със 70% отстъпка, но малцина си дават сметка за три неща: каква е истинската цена, която трябва да се заплати; трябва ли им наистина; от сърце ли го желаят или защото виждат, че други го имат, а те го нямат.
Стана ми любопитно и си отворих старите тетрадки, в които си пишех желания по новолуние преди няколко години. Реших да проверя дали съм си правила списъци на принципа „Нямам, но искам да имам”. И за моя приятна изненада попаднах на една автозабележка: „Желания – упс! Ако ги правиш на база на досегашни липси, продължаваш да влачиш торбата на миналите си провали на гръб”. Било е преди четири години. Тогава съм сменила схемата. Тотално бях забравила за този повратен момент, защото от еднократно месечно действие съм го превърнала в ежедневна практика. И сега ми е навик. Не мисля какво нямам. Единственото, което правя е да благодаря за това, което имам. И съм сигурна, че то ми носи радост.
Разлистих тетрадката - още няколко месеца съм продължила да записвам благодарностите си и след това съм преминала на автоматично управление. Знам, че в много книги пише, че е добре да визуализираш, да си представиш как се чувстваш ако имаш нещо, което искаш, а сега го нямаш, но при мен не е проработило така. Например, ако искам автомобил, колкото и да се напъвам, не мога да си представя, че карам кола.
Мога да го почувствам, ако го правя и усетя, че това ми носи достатъчно много удоволствие, за да си кажа: „Благодаря, че имам автомобил, с който си се возя докъдето ми е нужно”. Ако го правя всеки ден и го превърна в навик, ако направя карането на кола естествена част от живота ми, ще бъде супер лесно да привлека и колата, която ми отива – на най-ниската възможна цена и без посредничеството на „черен петък”. Но разбира се, трябва да отговаря и на условието – наистина ли ми е нужно? На мен не ми е нужно да разполагам с автомобил в градското ми ежедневие и по тази причина върху тази благодарност не съм се фокусирала. Към този момент мога да благодаря, че в градски условия имам възможност да стигна до всяко място, което поискам без да отделям вредни емисии, да изплащам лизинг, автокаско и sms-и на „Градска мобилност”.
Говорим си за...
Но истината е, че откакто съм го подкарала с благодарностите, постепенно материалните „желания” в моите списъци са намалели. Вместо това открих от този вид: „Благодаря за енергията, вдъхновението и споделената радост от срещата с приятелките ми и пътуването ни до Мадрид”. Изведнъж си спомних това пътуване. Тогава не бях на заплата, доходите от хонорари бяха твърде непостоянни, на ръба бях да се откажа от това пътуване. Нямам представа защо от банката въобще ми дадоха кредитна карта, която буквално профуках по ресторанти, магазини и музеи в Испания.
Но се зарадвах, че не съм записала поредното: „да погася кредитите си”, а само онова, което ми е донесло радостно вълнение. Честно, не помня кога и как съм я погасила, но тази карта отдавна я няма. А с приятелките ми всяка година пътуваме до някое място и средствата следват намерението ни, а не са предварително приготвени в банковите ни сметки.
Колкото повече държа на фокус радостта от преживяването, любовта, вдъхновението, приятната възбуда от приключението, толкова повече те се умножават, а средставата ги следват. Не купувам подаръци, защото е Коледа или защото е „черен петък”. Купувам подаръци, когато харесам нещо и си кажа: О, това много ще хареса на еди кой си. Понякога ги запазвам за празници, защото съм практична Дева. Но ако не съм била в настроение и не усетя истинско вдъхновение да купя нещо – за себе си или за някой друг, никога не харча и стотинка. Е, мога да купя цвете или шоколадово яйце, но толкова.
През месеца, в който маркетингът и рекламата няма да се спре да ви атакува с всичко, което нямате, за да напълни чувала на Дядо Коледа, ще си направите най-големия подарък, ако смените гледната точка. Благодарете за онова, което имате. И най-вече за преживяванията, които разтварят сърцето, които ви вдъхновяват, от които се чувствате пълни с енергия. И казвайте: Благодаря.
И не го мислете – задоволяването на всички материални нужди ще последва това искрено „Благодаря”.
Виж още:
- В търсене на вълшебното хапче: диагнозата „Трябва ми чудо”
- Взаимоотношенията с работата също са партньорство
- Капаните на емоционалното наследство
- Любовта е дом
- Винаги всичко е наред
- Защо отказвам да участвам в междуполовата война
