Деп срещу Хърд и човешките проблеми на една магьосническа поредица

От премиерата на „Фантастични животни: Тайните на Дъмбълдор“ вече минаха повече от две седмици и без съмнение можем да потвърдим провала на касовата лента във финансов план. Филмът по сценарий на Дж. К. Роулинг трудно ще достигне дори прага на постъпления от 400 милиона долара, пагубен резултат за проекта предвид бюджета му от 200 милиона.

Катастрофа от такъв калибър винаги си заслужава да бъде анализирана, за да се видят причините за нея – но в случая това е в сила повече от обикновено.

Поредицата „Фантастични животни“, която представя на зрителите политически заредена история от света на „Хари Потър“ няколко десетилетия преди раждането на момчето с мълниевидния белег, изглежда прокълната с всички черни магии, които авторката Роулинг някога е измисляла за своите забележителни творби.

Още от Авторите

От самото начало на поредицата около нея се вдига неимоверен шум, свързан с ролята на антагониста. Първата част „Фантастични животни и къде да ги намерим“ завърши с разкриването на Джони Деп в амплоато на Гелърт Гринделвалд. Лентата излезе през ноември 2016 година, когато Деп бе в процес на развод с 23 години по-младата от него Амбър Хърд и слуховете за упражнено домашно насилие от страна на актьора срещу съпругата му се разпространяваха масово.

В Интернет веднага се надигнаха гласове срещу наемането на предполагаем насилник за роля в изключително касов проект от страна на студиото Warner Bros. С раздуването на скандала около развода между Деп и Хърд, обвиненията и контраобвиненията помежду им, които в момента кулминират в публичен съдебен процес, единственият сигурен губещ остана поредицата „Фантастични животни“.

Втората част от нея, „Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“, бе удавена в шума около звездата в ролята на злодея. Пренебрегнати останаха страхотните превъплъщения на Еди Редмейн, Джуд Лоу и Зоуи Кравиц в лентата, както и отлично илюстрираните, неизменно актуални теми за социално разделение, посято от екстремист, служещ си с езика на политическия идеализъм.

Самият Деп също създаде автентичен портрет на класически харизматичен диктатор, маскиращ с красиви думи злокобните си действия и намерения. Но всичко това остана на заден план покрай съвсем реалните му проблеми, които доведоха и до спад с около 20 процента в постъпленията за „Престъпленията на Гринделвалд“ спрямо тези, постигнати от първата част две години по-рано.

Все пак сумата от над 650 милиона долара бе достатъчна да се финансира и трета част от поредицата, която излезе с две години закъснение заради пандемията от коронавирус. За това време крехката стрелка на общественото мнение се обърна на 180 градуса и сега под всяка публикация в Интернет за „Тайните на Дъмбълдор“ човек може да прочете основно коментари, зовящи за справедливост за Джони Деп.

Провалът на „Престъпленията на Гринделвалд“ доведе до отстраняването на актьора от ролята и заменянето му с Мадс Микелсен. За зла участ на Warner Bros., междувременно започнаха да излизат доказателства за това, че Деп е бил обвинен несправедливо от Амбър Хърд в престъпления, които никога не е извършил. Натам сочат и разкритията от течащото в момента съдебно дело.

Ако обвинителите на Деп горещо виняха холивудското студио за това, че му е дало високоплатена работа през 2016 година, то защитниците му сега са десетократно по-шумни в изявленията си срещу това, че бе отстранен от ролята впоследствие. Ситуацията е съвършено нелепа, тъй като филм от доказано гениална литературна авторка е засенчен и нападан от хора, протестиращи онлайн в полза на мъж, оставил съпругата си и майка на децата си след 10 години брак, за да се ожени за ослепително красива, 23 години по-млада от него дама и да се окаже впоследствие изигран и опозорен от въпросната дама.

Съдебната система ще реши кой измежду Деп и Хърд ще получи умопомрачителна деветцифрена сума в долари, която 99.99% от нас никога няма да успеят да спечелят в живота си. По всичко личи, че актьорът в действителност е бил ощетен от партньорката си и не е заслужавал да бъде отстранен от поредиците „Фантастични животни“ и „Карибски пирати“ за това. Но филмите по сценарии на Дж. К. Роулинг заслужават още по-малко да страдат от целия този нелеп скандал.

Ала проблемите на „Фантастични животни“ далеч не се изчерпват само с това. Встрани от аферата „Деп срещу Хърд“, друг от изпълнителите на главна роля в излезлите три филма дотук, Езра Милър, бе арестуван на няколко пъти за физически нападения и налудничаво поведение буквално в дните преди премиерата на „Тайните на Дъмбълдор“.

Авторката Джоан Роулинг пък бе обвинена в това, че е враг на транссексуалните хора заради изказвания, че половата принадлежност се определя от гениталиите на дадена личност. Абсурдната реакция спрямо логичните ѝ думи накараха дори руския президент Владимир Путин да се сравни с нея, но тя бързо, резонно и категорично отказа да бъде асоциирана с масов убиец като инициатора на войната в Украйна.

Паралелно с това „Фантастични животни“ генерира сякаш магически отрицание както сред фенове, така и сред критици. Ако зрителите не са сред огромната маса хора, заслепени от светските скандали около звездите на екрана пред тях, то твърде често са пораснали фенове на „Хари Потър“, твърдящи, че поредицата е „изгубила магията си“, без да са напълно сигурни какво точно имат предвид с тези думи.

Тази конкретна група очевидно е лишена от способността да погледне отвъд темите за израстване, които бяха блестящо разгърнати от Роулинг в поредицата „Хари Потър“, и да позволи на авторката да разгледа други художествени мотиви, свързани повече с общество, политика и интеграция, и изразени посредством възгледите и действията на персонажи като Дъмбълдор, Гринделвалд и Нют Скамандър.

Говорим си за...

Някои от тях са инфантилизирани до степен, в която се бунтуват срещу факта, че поредицата се казва „Фантастични животни“, а според тях във филмите ролята на магическите създания била редуцирана до периферна! За Бога, на колко години трябва да си умствено, за да протестираш, че по кината се разпространява филм не за пухкави фантастични зверчета, а за ясно илюстрирани човешки личности в конфликт, изиграни от носители на „Оскар“?!

Това, което ме накара наистина да се усъмня в това дали върху поредицата „Фантастични животни“ не тегне съвсем действително проклятие, бе реакцията на най-добрия ми приятел, след като гледахме „Тайните на Дъмбълдор“. Човек, с когото съм изгледал стотици филми и с когото съм водил информативни и стимулиращи разговори за кино, се съсредоточи измежду всички елементи от лентата върху... поведението на статистите в една от сцените в средата на филма.

На този етап няма да се учудя, ако Лорд Волдемор по някакъв начин се е материализирал в нашия свят, контролира с проклятие Империус личности като вече споменатия Владимир Путин и Доналд Тръмп, и е проклел Джоан Роулинг за това, че го е убила на страниците на „Хари Потър и Даровете на смъртта“. Единствените ни оръжия срещу него са здравият разум и позитивизма: характерните черти на Хари Потър, а за щастие, и на екранния му изпълнител Даниел Радклиф.

Прочетете още от Георги Петров: