Кристофър Нолан е известен с това, че прави лични, отличителни филми в холивудския мейнстрийм. Това гласи буквално първото изречение от страницата на големия творец в Уикипедия. От това изречение следва да започне какъвто и да е словесно изразен поглед върху живота и кариерата му. Днес Нолан става точно на 50 години, но това далеч не е единственият повод да му обърнем повече внимание.
От цитираното по-горе изречение първо следва да се обърне внимание на чуждата дума „мейнстрийм“. Няколко различни преводачески източника ми я дадоха като превод на английската дума “mainstream”. Мейнстриймът в което и да е културно направление представлява най-широко достъпните продукти в това направление – филми, песни, книги и така нататък.
Думата често се използва от елитарно настроени личности и сноби, за да обобщят, генерализират и поставят въпросните произведения под общия знаменател на пошлостта и безсъдържателността. Разбира се, с подобно отношение демонстрират и потвърждават само и единствено собственото си тесногръдие и глупост. Докато хора като Кристофър Нолан – и много други творци – са част от мейнстрийма, то той не може да бъде зачеркнат директно и изцяло.
Наистина забележителните мейнстрийм произведения в което и да е културно направление са именно тези, които са носители на някаква художествена, техническа и / или артистична стойност, и са тези, които остават част от попкултурната памет на нашата планета. Най-очевиден пример, встрани от филмите, за които ще стане дума в следващите параграфи, може да се даде с музиката.
Всяко лято сме подложени на лавина от хитови поп песни, повечето от които не представляват нищо повече от кич и безсъдържателен боклук. Но от всяко лято също така остава поне по една мейнстрийм песен, която чуваме по радиото и следващото лято; и следващото лято; и следващото лято; и така, докато не започне да се пуска по Радио 1 или VH1. Техните качества, независимо от естеството им, са непреходни.
Такива качества притежават и филмите на Кристофър Нолан. Те могат да привлекат в киносалона и най-интелектуално нищожния потенциален зрител, и най-елитарно настроеният сноб. Езикът им е достъпен, сюжетите им са безкрайно комплексни и интригуващи, с персонажите им лесно могат да се идентифицират редица хора. Емоциите се раждат и ескалират логично и закономерно, а между пластовете в диалога и в действието винаги са заложени разнородни мотиви.
По този начин филмите на Нолан могат да породят както размяна на реплики от рода на „Бате, ти видя ли как се обърнá оня камион, като Батман гонеше Жокера?!“, така и тричасова интелектуална беседа в академична обстановка за социалните теми в „Черният рицар“. Това прави днешният рожденик най-великият режисьор на своето поколение, това го прави и най-младият творец в наскоро излязлата страхотна книга „Великите филмови режисьори от A до Z“.
Историята на кариерата му дотук е една невероятна постепенна градация в овладяването на езика на киното и в мащаба на сюжетите му. На снимачната площадка на първия си филм, „Проследяване“, Нолан ръководи екипните усилия на около 20 души; за втория му филм, „Мементо“, това число се качва до около 200; а десет години по-късно, по време на снимките на „Черният рицар: Възраждане“, Нолан вече командва около 3000 статиста в огромна батална градска сцена.
В „Мементо“ диалогът е движещата сила и ключът към разчитането на заплетения, движещ се наобратно сценарий, писан от самия Нолан. Около 17 години по-късно, в „Дюнкерк“, в редица от сцените изобщо няма диалог. Зад камерата е вече опитен творец с оформени принципи, вкусове и личен стил, който е способен да си служи с всеки възможен кинематографичен похват, за да разкаже историята си максимално въздействащо и максимално икономично.
Между тези два филма Нолан създава пъстра палитра от амбициозни, многопластови произведения: полицейската драма „Безсъние“ с Ал Пачино и Робин Уилямс; завладяващата история за викториански фокусници „Престиж“ с Хю Джакман и Крисчън Бейл; иновативният трилър „Генезис“ с Леонардо ДиКаприо; интергалактическият епос „Интерстелар“ с Матю МакКонъхи; и, разбира се, вероятно коронното му постижение – „Трилогията за Черния рицар“ с Крисчън Бейл, сър Майкъл Кейн, Морган Фрийман и Гари Олдман.
С всеки от тези филми Нолан е оказал безспорно влияние върху филмовата индустрия на почти всяко едно равнище. Операторските му похвати и склонността му да снима с IMAX камери са копирани точно толкова, колкото и интелигентните му сюжети. „Батман в началото“ е образец за почти всяка история за произход на супергерой, излязла от 2005 година насам.
От „Черният рицар“ на свой ред взаимстват сюжета си иначе разнородните блокбъстъри „Скайфол“, „Стар Трек: Пропадане в мрака“ и „Отмъстителите“. „Интерстелар“ показва, че съществува аудитория, жадна за оригинална научна фантастика, и вдъхновява направата както на страхотни филми като „Ex_Machina: Бог от машината“ и „Към звездите“, така и на провали като „Пасажери“.
Именно с това изпъква Нолан над всичките си съвременници – със способността си едновременно да държи пръста си върху пулса на популярната култура и развитието на филмовите технологии, но и с традиционния си поглед върху гледането на филми на голям екран, ползването на старомодни практически ефекти редом с компютърно генерираните изображения и използването на безвременни, непреходни похвати в амбициозните си, разностранни повествования.
В настоящето името му се тиражира по новините, свързани с кино, от няколко месеца насам именно във връзка с любовта му към киноформата и традициите на седмото изкуство като социален феномен и част от човешкото ежедневие. Нолан е категоричен противник на политиката на стрийминг платформи да пускат единствено в онлайн формат оригиналното си съдържание и защитава идеята всички филми да могат да се гледат на кино първо.
През последните месеци тази идея се превърна в още по-поляризираща тема в контекста на коронавирусната криза. Нолан недвусмислено настоява за пускането на новия му филм, „Тенет“, по кината въпреки опасността лентата да се превърне във финансов провал поради липса на отворени салони в определени части от света и липса на аудитория в други.
Ако разгледаме въпроса чисто финансово, то именно Нолан ще пострада най-много от един евентуален финансов провал на „Тенет“. Режисьорът ще има дял от първите 20 процента от печалбите на лентата и колкото по-големи са те, толкова по-голямо ще е попълнението в банковата му сметка. Но великият творец е не по-малко голям човек и се ръководи в намеренията си изцяло от желанието да спаси индустрията на киносалоните и работните места на хората, изкарващи с това препитанието си.
Затова и от месеци насам премиерната дата на „Тенет“ се мести безспир, но упорито остава в рамките на настоящото лято. Филмът се превърна в пътеводна звезда за кината, като много вериги планираха повторното си отваряне именно около излизането му. В крайна сметка лентата ще излезе в края на август в над 70 държави, включително и в България, а в Съединените щати ще тръгне по кината от началото на септември.
От всички рекламни материали, излязли дотук, личи, че филмът ще е не по-малко интелектуално и емоционално ангажиращ от всички други творби на Нолан дотук, като безспорно ще прилича най-много на „Генезис“. В актьорския ансамбъл личат звездни имена от всички кътчета на Земята, а снимките са се разпростряли върху няколко континента и отново са били заснети с IMAX камери. Ако има филм, който следва да върне хората по киносалоните, то това е именно „Тенет“.
Тъжно е, че именно сега, когато най-после очакваме нов филм по кината за първи път от месеци насам, България е сред европейските държави с най-масово разпространение на коронавируса. Но ако носим маски, пазим тишина, дезинфекцираме се регулярно и спазваме резонни мерки, няма причина да не можем да се насладим на поредния шедьовър на Кристофър Нолан именно там, където той иска да се гледа: в неговия храм, киносалона.
А по случай 50-ия му рожден ден можем да му пожелаем само и единствено непоклатимо здраве, за да може да продължава да твори чудеса на големия екран. В киното има много супергерои, както на екрана, така и в реалността – могъщи защитници като Стивън Спилбърг и новопосветени такива като Дени Вилньов. Но малко притежават страстта и таланта на черния рицар Кристофър Нолан.
