Всеки има своя характер. Добър или лош, характерът е белязан от силата на човечността и във важните моменти обикновено тя надделява. Повечето пъти сме склонни да простим. Обикновено неприятните моменти забравяме бързо, а хубавите превръщаме в спомени, към които се връщаме с усмивка.
Мнозина от нас обгрижват съвестта си така, както градинарят растенията, които отглежда. Състоянието на цветята в един двор казват много за хората, скрити зад спуснатите завеси на къщата.
Чистата съвест не познава кошмарите на съня.
Възпитанието на чувствата не е лесна работа. Понякога животът изисква да бъдем по-категорични, а всяко „не“ и „да“, изказани необмислено на глас, могат да бъдат колкото съзидателни, толкова и разрушителни. Винаги има правилно и грешно. Онова, което уж стои между двете, просто не съществува. Половинчатите решения, взети от страх или от съмнение, никога не са в наша полза. Рано или късно последиците търсят отговорност от задрямалата ни съвест, а когато тя се разбуди, нито спим спокойно, нито ни е до усмивки.
Странно, но в детска възраст търсим поводи за победи и саможертви. Искрената ни готовност да победим в една измислена юношеска игра с времето утихва, а когато заприиждат истинските буреносни облаци, опипваме джобовете си за скрити оръжия. Крием се зад спуснатите завеси, станали част от големия парадокс на възрастните – да мълчим, крещейки мислено, и да насочваме въображаеми пистолети към онези, които „трябва“ да бъдат елиминарани на всяка цена.
А животът не е война. Не е и джунгла, както смятат мнозина. Той е опасен само за тези от нас, които не вярват, че човекът е тайна, която може да бъде разгадана. Тайна, която не стои здраво заключена в охраняван сейф или в кутия, заровена дълбоко в двора. Тази тайна е част от красотата, която разгадаваме постепенно, и всеки миг, посветен на разобличаването ѝ, ни прави още повече човеци.
Ние сме повече това, което ни шепне сърцето, а не което крещи разумът.
Когато разгадаваме нечия тайна, възгледите ни се променят, но сърцето ни остава същото. Добротата е заложена във всеки негов удар, достатъчно е леко да докоснем гърдите си с ръка, за да си го припомним. Защото е важно да обичаме, независимо от това дали ще получим ответ. Защото е висша проява на човечност, ако помогнем в беда на онези, които сме си представяли, че убиваме, скрити в тъмнината на страхове и съмнения.
Ако отглеждаме цветята в градините си с любов, те ще греят с цетовете на дъгата и ще се превърнат в символ на всяка една малка разгадана тайна за хора, които по някаква причина са част от живота ни. Добрите намерения пазят съвестта чиста. В един подреден дом през деня завесите остават вдигнати, защото слънцето навън винаги радва и ни кара да се усмихваме. Точно в този момент.
Още от Добромир Банев:
- Умът може да сгреши, но сърцето винаги ще поправи стореното
- Страхът бяга бързо, но нищо не може да се мери със скоростта на смелостта
- Има още невидяно, има още неизказано
- Важно е да празнуваме, докато чакаме добрите новини
- Най-силни сме по време на любов
- Когато мъж избира цветя
