Човекът е крехък и чуплив като стъклена чаша. Човекът също може да бъде счупен като чаша. Ако бъде изпуснат, ако бъде оставен на произвола на съдбата, ако бъде оставен в нищото на нищото да се оправя сам и сам да бъде на себе си спасител, тогава човекът трябва да намери най-много сили, да се противопостави и да противостои на всички ветрове, които с времето стават все по-силни, все по-остър става студът в тези ветрове и човекът трябва да не помръдне.
Човекът е роден да оцелее, независимо от всичко, независимо от своята чупливост, човекът винаги е по-голям от изпитанието си и винаги може да намери изход, дори и в тези ситуации, в които на пръв поглед изход няма.
След цялата преходност на света, трябва да говорим за човека. Достатъчно мълчим за него. За човекът мълчим повече, отколкото за рекламите по телевизията. За човекът мълчим повече, отколкото за стоките в магазина.
Къде отиде човекът? Къде остана той? На кой от стелажите за месо и на коя топла витрина остана човекът и какво се случи с него? Защо бе изместен от всичко консуматорско в този свят и всичко онова, което е извън природата му? Защо го няма човека? Кой му позволи да си отиде? Да си вземe чантата и да напусне света без да продума повече.
Така си тръгна човекът в днешното време. Тихо. Кротко. Хвана си пътя. Не знам какво е взел със себе си в своята раница, но се надявам да има поне един кибрит и един хляб. За да му е светло и да не гладува. За да му е достатъчно. Днешният човек забрави какво е да му бъде достатъчно. Днешният човек преследва обещанията от рекламите, които никога няма да бъдат изпълнени. Днешният човек вярва в джакпоти и големи награди, които вероятно всеки момент ще паднат от небето и ти просто трябва да чакаш.
Не смей да помръдваш. Длъжен си да дочакаш своя печеливш момент, макар той да е следствие от десетки губещи моменти. Стой и не мърдай. Животът ти ей сега ще се оправи. Така ни обещават от телевизора. Така ни обещават по радиото. Така ни обещават навсякъде. Уморени сме дори да вярваме. Днешният човек няма сили да натисне копчето и да изключи своя автопилот. Днешният човек живее за днес и съвсем малко за утре. Днешният човек е тъжен, дори когато не смее да му личи.
Днешният човек заслужава да се върне. Вътре в себе си. Оставете вратите отворени.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- „Петя на моята Петя“ – минало и настояще, преплетени красиво
- Тревожността – една ежедневна битка с невидим враг
- Всеки човек е човек, малко хора са личности: за Боян Петров и филма „Отново съм тук“
- Погали жена си, не я удряй!
- „Игра на калмари“ – сериалът, за който всички говорят
- Страхът от изневяра води до изневяра
- Когато системата се чупи, интернет човечеството се пречупва заедно с нея
- Мария Бакалова е прекрасна актриса и „Жените наистина плачат“ го доказва
- Мълчанието е по-страшно от скандала
