Червеното, романтиката, традициите, пазителките на „огъня“ в дома: няколко магии с общ корен

31.12.2017 16:00

Романтиката и червения цвят – това е причината да обичаме толкова празниците, в които има красива украса, горят свещи, премигват светлинки, пали се огънят, получаваме и даваме подаръци.

Виждаме се с приятели, споделяме си, имаме време да поспим, да почетем, да изгледаме филмите, на които през забързания делник просто заспиваме.

Още от Авторите

Алкохолът и храната ни отпускат, превръщат ни в по-благоразположени и доверчиви хора. Вярно е, че има много комерсиалност и че са много малко онези, които празнуват същинския смисъл на Рождество Христово. Повечето хора по света посрещат „празника“, а не „верската си принадлежност“. Посрещането на Нова Година във всички точки по света означава фойерверки, бенгалски огън, звън на чаши, целувки и прегръдки между близки и далечни, които са се озовали заедно в този миг с нова надежда за предстоящата година.

В една от книгите, които прочетох през тези дни, се разказваше за виетнамските традиции и култура. И открих нещо интересно: „Суеверието повелява всички подаръци за сватбата да се опаковат в червено – цвета на благополучието, защото младоженците имат нужда от много късмет, за да достигнат равновесието, което позволява двама души да построят общия си живот, който на свой ред ще трябва да се превърне в основата на други. Не им се пожелава любов, а щастие, и то в двойна доза: думата е изписана два пъти, една в друга, клонирана огледално.“

Със сигурност бях чувала, че червеното е цветът на благополучието – винаги се старая портфейлът ми да е червен, както правят и много други жени.

Червена рокля, червена чанта, червени обувки, шапка, шал, червило – жените не могат без този цвят. Азиатците – също. Но ми проблесна – ето затова коледното червено е толкова заразно притегателно.

Без значение дали познаваме суеверията на различни народи, тази информация е в общото подсъзнание на човечеството и я приемаме като обещание за щастие. За късметът, който ни трябва, за да постигнем равновесие и през годината, която предстои.

А колкото до романтиката – тя също не бива да се бърка с любовта между двама души. Тя е нещо, което извира от самите нас и затова ни се приисква да затъмним стаята и да блещукат красиво огънчетата от свещите. Тя е нашият собствен поглед към звездите и към невероятните изгреви, с които беше пълна социална мрежа. Тя е ръката, която подаваме, прегръдката към приятел, усмивката към жената, която ни продава нещо, когато всички са си у дома на топло, а тя кара нощна смяна в магазинчето за цигари, алкохол, шоколадчета, бисквитки и други глезотии, от които по принцип нямаме голяма нужда, но е по-приятно, когато витрината е отрупана с тях.

Някъде из мрежата ми се мерна цитат от някой си Д-р Сейс: „Коледа ще продължи толкова дълго, колкото дълго продължим да обичаме и да си подаваме ръка един на друг“. Защо го забрявяме, когато отново тръгнем на работа? Няма да се впускам в анализ. Накратко казано, сменяме приоритетите.

Но въпреки това не пречи да си създадем малки ежедневни навици, които да прокарат тънката червена линия на благополучието, късмета, щастието през цялата година. Най-добре е всеки да си ги измисли сам, според собствената си представа за романтика, но ще нахвърлям няколко идеи като подсказване.

Винаги имайте подръка нещо червено – в офиса, у дома: цвете, украса, панделка, някое и друго сърче от хенд-мейд майстор, чаша, колан, гердан.

Когато видите нещо, което знаете, че ваш приятел би харесал и би му се зарадвал, вземете го за него в някой най-обикновен, рутинен, може би дори и мрачен ден. Намерете време да се видите, дори и да отскочите за малко да се видите, колкото да му дадете този неочакван подарък. Ако не се сетите за друго, може да бъде дори шоколад. Да се видим с някого, дори за по едно кафе е много по-ценно от разговор по телефона, месинджър и вайбър. Това, заради което обичаме тези най-популярни новогодишни празници е човешката топлина, смеха, усмивката, срещата на очите. Очи в очи душите ни могат да си кажат безмълвно истинското „намасте“ (“моят дух почита твоя дух“). Това е едно от най-романтичните неща, въпреки, че не е червено.

Създавайте си ваши традиции с приятелки – например, всяка събота в еди кое си кафене, пием лате. Важното е да фиксирате някакъв личен седмичен празник. И да се знае, че в този момент – деца, мъже, роднини, ще чакат. Имате си личен празник – фиксираното време с приятелките.

Намислете си едно нещо, което ще готвите на определена дата за цялото семейство и всички да знаят, че са длъжни да се съберат около масата. Така ще си възпроизвеждате треската около празничната вечеря и украса, а постепенно семейството също ще започне да я очаква и децата ви ще започват да разказват, че имат фамилна традиция.

Идеята е да си създадете навици, които напомнят подготовката за празник, но са по-щадящи откъм средства и време – важното е да се събирате заедно. И всеки да има някаква задача и отговорност към този ден. Да се знае, че това е времето, в което ще се отпуснете и дори ще си поиграете на някоя игра – семейно.

Някакви такива неща са правели жените-домакини някога. Знам, че вие сте жени – амазонки и това не е съвсем присъщо на този актуален женски дух, но си мисля, че и двете неща са предразсъдъци.

Както и да се променят времената, жената винаги ще си остане пазителката на „огъня“ в дома – това е топлината, мястото, където се събират всички и научават смисъла на понятието „дом“. Не знам да има нещо по-романтично.