Чернобил или дозиметърът на лъжата

20.06.2019 12:24

Защо сериалът „Чернобил“ пристрасти толкова зрители по света, получи най-високата оценка в историята на IMDb и продължава да предизвиква спорове и да образува лагери? При положение, че е кино, което никак не е комфортно за гледане, кара те накарат да си провериш тежките метали в организма и да си припомниш колко хора са си отишли от рак сред познатите ти.

Аз гледах сериала, хареса ми. Без да е гениален, той е изключително значим. По една основна причина – узнаваме голяма част от истината. Цялата истина е непостижима, но дълбинната истина е там. Лъгаха ни не просто в началото, лъгали са дълго, трайно и убийствено.

Независимо от това, че ние, хората от източния блок поназнайвахме това-онова, не знаехме всичко, което ни стовариха от Sky Atlantics и HBO. Ще цитирам две важни фигури от преживелите лично Чернобил.

Първият е Владимир Губарьов, водещ руски журналист, един от първите бил в Чернобил след аварията, човекът, написал за 8 дни пиесата „Саркофаг“, удостоена с наградата Лорънс Оливие. Той всъщност е адресатът на прословутите касетки със записи на Валерий Легасов. Въпреки възражения по някои от детайлите на филма, той казва:

„Страната не беше готова технологично – беше необходимо високо равнище на техническото развитие, а в страната то беше ниско. И второ – ние не можахме да подготвим необходимия брой кадри. А искаха да строят АЕЦ на всеки ъгъл.

Филмът осъжда съветската система. И всичко щеше да бъде съвсем убедително, ако не беше Фукушима. Там всички показаха пълната си безпомощност – и американците, и японците! Трябва да се разбере, че Чернобил оказа влияние не само върху нас, а върху цялото човечество. Върху политиката, медицината, философията. Върху живота на много бъдещи поколения. За близките 300-400 години това е главоболие. Това трябва да се знае. Защото повечето от зрителите нямат и понятие за онова, което се случи в Чернобил през 1986 г. Хубаво е, че този филм излезе.“

Бих възразила само в това, че за Фукушима има доста разлики. Случи се след природно бедствие, знаеха се размерите на трагедията и времената са други. Чернобил отвори вратата широко към нещо съществено: разказ за „системата, в която хората са нищо“. Думите са на Светлана Алексиевич, автор на книгата „Чернобилска молитва“, която е използвана като документален материал за сериала на HBO. Русия все още е под робовладелския строй според авторката. След авария като в Чернобил, хората са влезли в църквата, за да търсят спасение другаде.

Сериалът на HBO „Чернобил“ безспорно е феномен. Разбира се, на първо място това е добре направено кино. Сценарий, режисура, монтаж, актьори – безапелационно свършена работа. Всякакви забележки за дограмата, котешката храна, която не се е продавала в СССР, английският език, автоматите и перуките са дребнаво желание за буквалност, което един художествен продукт няма претенциите да създава. Без тази добра смес, сериалът просто нямаше да се гледа.

Същественото за „Чернобил“ са посланията, които нямаше да влязат в умовете и сърцето, без добрия изстрел на качественото кино. Тук дълбочините и висините са много – кой докъдето иска да стигне:

- Лъжите на системата, които стават такива само тогава, когато до безкрайност можеш да залъгваш себе си;

- Атомната енергия изобщо и бомбите, които залага;

- Гениалността на хора като Валерий Легасов, открили сместта „бор и пясък“ в толкова критичен момент, в който никой не е могъл да мисли дълго;

- Фактът, че има няколко човека останали живи, въпреки че са получили неколкократно по-високи смъртоносни дози радиация от останалите десетки хиляди жертви;

- Величавото умение да си затвориш ушите и очите за истината и да хронофицираш лъжата с упойката „такъв е животът“.

Давате ли си сметка, че дербито „удобен живот сега“ срещу „хазарт с природата“ са в режим на дузпи?

Още от Ива Дойчинова: