Една от най-трудните задачи, които творец в киното може да си постави, е да направи филм за злободневен, актуален проблем по начин, който едновременно е достатъчно въздействащ драматично, хвърля нова светлина върху въпросния проблем, не го тривиализира или неглижира, и, разбира се, не отегчава зрителя. Екипът зад направата на филма „Бомба със закъснител“ разбира това на свой гръб.
Лентата разказва паралелно няколко истории, свързани с практиките на сексуална дискриминация и тормоз в американската консервативна новинарска телевизия „Фокс Нюз“. Същият беше предметът и на сюжета в сериала „Решаващият глас“ от миналата година, за който Ръсел Кроу спечели „Златен глобус“ за главна мъжка роля в минисериал преди десетина дни.
Последният истински мъж в Холивуд
Наследникът на Брандо и „решаващият глас“ в Холивуд: Ръсел Кроу
Разликата между двата проекта е гледната точка на централните персонажи: в „Решаващият глас“ това е Роджър Ейлс, медиен магнат, създател на „Фокс Нюз“ и доказан сексуален насилник, а в „Бомба със закъснител“ това са три от жените, попаднали в неговото обкръжение. Две от тях са реални, пресъздадени на екрана личности, а третата е измислена героиня, чиято история съчетава елементи от истинските преживявания на много други млади дами във „Фокс Нюз“.
В трите главни роли са Чарлийз Терон, Никол Кидман и Марго Роби, и ако отидете да гледате филма поради една валидна причина, отидете да го гледате именно заради тях. В противен случай просто се отпуснете в комфорта на своя дом и изгледайте „Решаващият глас“ на телевизора, защото ще ви информира, трогне и въздейства десетократно по-ефикасно от „Бомба със закъснител“.
Политика, медии и човечност експлодират в „Решаващият глас“
Сериалът е толкова по-добър от филма именно заради формата си – по-дългата продължителност му позволява да изгради много по-пълнокръвни персонажи и много по-подробни емоционални пейзажи, в които зрителят да се потопи и да опознае героите на екрана. Филмът просто проследява три праволинейни, паралелни сюжета с щипка хумор и с непреодолима емоционална дистанцираност.
От него не разбираме нищо повече за персонажите освен това, което вече знаем за истинските публични личности Мегън Кели и Гречен Карлсън, изиграни в лентата съответно от Терон и Кидман, и малкото, което филмът ни показва от наивната героиня на ослепителната Роби. „Бомба със закъснител“ ги илюстрира почти изцяло като жертви, като прости аксесоари към основното послание на сюжета, а не като автентични човешки личности, с които зрителят да се идентифицира.
Това е и най-големият минус на филма. Лентата иска да се позиционира като важен филм по важен въпрос, но същевременно не пропуска възможност да включи странно забавна сцена с идеално измитирана реална личност от телевизионното американско всекидневие. По същия начин филмът иска и да представи своите героини като пресъздадени реални личности, но разгръща образите им само дотолкова, доколкото могат да обслужат централното послание.
А това послание е пределно ясно: сексизмът на работното място трябва да престане във всичките му форми. Ако сте били наясно с този факт преди да гледате филма, той няма да подсили мнението ви; ако ли пък сте консервативно настроени по въпроса и смятате, че плясване по дупето на колежка е невинна закачка, а не глупава, груба пубертетска изцепка, лентата не е достатъчно драматична или емоционално въздействаща, за да промени и вашите виждания.
С други думи, „Бомба със закъснител“ попада в най-страшния капан на филм по актуален проблем: той тривиализира и неглижира основната си тема, досажда на зрителя с изтъкването ѝ в недостатъчно обмислен цялостен контекст. Вината за това пада върху режисьора Джей Роуч и сценариста Чарлс Рандолф, последният от които е отговорен за направата на номинирания за „Оскар“ филм „Големият залог“, от чиито висоти „Бомба със закъснител“ остава на сериозно разстояние.
Неслучайно посочвам имената им, тъй като трите актриси в главните роли не могат да бъдат обвинени по никакъв начин за художествените дефицити във филма.
Чарлийз Терон е съвършена в ролята на Мегън Кели, с подобаващо модулиран телевизионен глас и грим, с който буквално се трансформира в известната водеща. Ала филмът не показва забележителната дама в друга светлина освен в тази, в която я познаваме така или иначе – като противничка на Доналд Тръмп.
На свой ред Никол Кидман в амплоато на Гречен Карлсън е редуцирана до това да бъде целеустремена в намеренията си да изобличи Роджър Ейлс... и толкова. Персонажът бе разгърнат много по-детайлно и по-ефективно в „Решаващият глас“, където ролята изигра Наоми Уотс, показвайки семейния живот и личните мотивации на Карлсън зад действията ѝ.
Марго Роби, смайващо красива, както винаги, е най-впечатляваща в ролята на Кейла, млада жена в началото на кариерата си по „Фокс Нюз“, отгледана и възпитана в консервативно американско семейство. Някои от сцените с нея са единствените от целия филм, който се доближават до определението „разтърсващи“, а екранната ѝ среща с Роджър Ейлс, изигран от Джон Литгоу, е дълбоко обезпокояваща и изиграна перфектно и от двамата участници.
Тя, Марго - една невероятна жена и актриса
Заради тези три актриси и заради важния предмет на сюжета си, „Бомба със закъснител“ може и да си струва парите ви на кино. Встрани от това, филмът просто се плъзва по сензационната повърхност на сценария си, като не позволява на трите си главни изпълнителки да се гмурнат в емоционалните дълбини на истинските истории на героините им. Затова и си остава пропиляна златна възможност.
