Животът е неповторим. Каквото и да става, ние трябва да бъдем благодарни за всеки подарен от съдбата ден. Трудни моменти преживяхме, но със запалването на коледните светлини надеждата отново заема водещо място в душите ни. Няма човек, който не иска да вярва в любовта, нито такъв, който да не е бил щастлив, когато е срещнал добротата очи в очи.
Изпращаме една тежка и угнетяваща година. Много хора няма да се радват на предстоящите празници, защото пандемията погуби крехките им животи. Сред тях са наши близки, приятели, но и стотици непознати, които също са имали право на щастие. За съжаление, тъгата е сред най-успешните учители.
По трудния начин научаваме, че за да оценим това, което имаме, трябва да преживеем загуба, каквато сърцето ни никога няма да преодолее.
Говорим си за...
Независимо от всичко, животът следва своя ход. Каквото е било, остава зад гърба ни, а какво ще се случи, зависи и от собствената ни нагласа. Разполагахме с достатъчно време да погледнем навътре към себе си, за да проумеем, че най-голямата радост е онази, която може да споделяна с другите.
Има коледни подаръци, които не могат да бъдат остойностени. Няма как да бъдат опаковани с лъскава хартия и червени панделки, за да намерят място под коледното дърво.
Подаръци, предназначени от нас за самите нас – благите думи, жестовете на съчувствие и разбирането, че светът не се върти около собствените ни личности. От това осъзнаване имаме нужда преди да отворим празничните пакети със скъпите вещи в тях. Така истински ще се насладим на удоволствието и ще оценим усмивката на онзи, който си е направил труда да направи избор, за да ни направи щастливи в нощта след Бъдни вечер.
„Вчера“ вече няма никакво значение. Сега снегът затрупва с белотата си улиците на града, а детският смях отеква навсякъде като симфония, която самите нас завръща в безгрижното детство. Елхите греят в домовете на непознати и отблясъците на малките светлинки озаряват прозорците наоколо.
„Утре“ е дума, която придобива нов смисъл не само защото по Коледа стават чудеса, а защото сме длъжни да вярваме, че всичко ще бъде наред. Няма по-важно от това да бъдем здрави, сплотени, обичащи и обичани!
Затова нека не забравяме да гледаме на света с детските си очи на хора, които няма да позволят на тъгата да стои на върха на елхата в празничната нощ.
Прочетете още от Добромир Банев:
- Стъпвай уверено, гледай към звездите
- За сина майката е любов, която не прилича на никоя друга
- Любовта е странен случай
- След гръмкия смях на влюбени се обичаме повече
- За вечността са нужни двама
- Лековитите стрели на Купидон
- Утрото не е по-мъдро от вечерта
- Другото лице на тишината
