Българките са най-красивите жени в целия свят! Това е самата истина. Няма друга такава красота като тяхната. Няма друго подобно изящество.
От километри можеш да познаеш нашенското момиче. Самата аура се усеща във въздуха. Ако си отишъл в чужбина, където всички говорят чужд език – видиш ли жена, която се отличава с повечко чар и сексапил, с една такава особена енергия на женствеността – можеш направо да започнеш да говориш на български. Току-виж ти потръгнала вечерта, а след това и приключила по необичаен начин.
Сега някои от вас ще кажат, че говоря с патос и съм високопарен, но аз веднага имам готов отговор. Точно в това е проблемът. Българската жена не е достатъчно оценявана. Дори напротив – много често дами, побрали в съществото си същинско великолепие, биват третирани като най-обикновени домакини. И по-лошо – като своего рода слугини на своите мъже. Чудя се и друго – с какво е толкова специален българският мъж, че да има право да се държи така? Може би с огромното си его? Или защото той изкарва парите вкъщи?
Тук говоря за типичния мачовски маниер – аз съм мъж, ти си жена, следователно ще ме слушаш и ще изпълняваш. Що за глупост? Сякаш тя е слабоумна, а той е гений. За жалост, в повечето случаи се оказва обратното. Мъжът не е способен да достигне нивото на жената, не е способен да я догони по трасето на живота и тогава в тоталното си безсилие започва да използва други способи, за да показва колко е велик. Редица от случаите на домашно насилие тръгват оттам. От някаква глупава мания за доминиране. За надделяване. Моментално ми идва да контрирам с фразата – на великия никога не му се налага нито да обяснява, нито да доказва колко е велик. Той просто е.
Това е онзи мъж, дръзнал поне веднъж да се постави на мястото на жена си, да я изслуша, да я остави да се нареве, ако трябва, да ѝ бъде пристан. Същият, който не се страхува от бурите ѝ и дочаква затишията. Смелият. Устояващият. Мъжът до българската жена. Най-красивата на света. Дано наистина е такъв, какъвто го описвам. Дано някои неща в тоя живот не са художествена измислица. Дано все по-малко момичета биват изоставяни. И още по-малко – насилвани.
Дано все повече дами вървят с високо вдигнати глави. Дано все повече дами не бъдат пренебрегвани. Защото дори поетите няма да ги спасят. Тях – великолепните! Всъщност именно вас – скъпи мои, които четете това и стискате палци партньорите ви да разсъждават като мен. Ще ви кажа едно – и така ще завърша – не сте ли оценени по достойнство – напуснете. Идете си. Оставете ги с отворени усти. Те дълго ще се правят, че нищо им няма. Но и вие и аз знаем, че не е така. Вратата нека зее подире ви. Нека прииждат погледите. Заслужавате ги.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- Смартфонът – естествено продължение на ръката
- Нека не бъдем изгубени в превода
- Писмо до всяка edna жена
- Децата ни заслужават да бъдат обичани, а не изоставяни
- Концертът на Evanescence – едно усещане за непреходност
