Израснах в семейство, за което беше важно да имаме храна на масата, зимнина в мазето, дърва за отопление, и оценките ми в училище да бъдат отлични.

Темите, около които се въртеше ежедневието ни, бяха гореизброените. Няма спор, че това са важни неща за оцеляване и съществуване, но проблемът беше, че моите родители смятаха това за достатъчно. За мен обаче не беше.

Имах нужда от развитие, от прогрес, от книги, които липсваха в дома ни, от разговори с хора, които разширяват мирогледа ми. Трудно беше да променя средата, но намерих това, което търся в няколко жени, които помня до ден днешен.

Всяка от тях ми даде и научи на нещо, което да запълни някоя празнина, помогна ми да изградя себе си като личност, да слушам сърцето си, да обичам живота, да следвам и сбъдвам мечтите си.

Едната беше моята баба, която отгледа 5 деца, 3 от които не беше родила, но никога не показа в отношенията си, че обича или подкрепя някое повече от другото.

Другата дама, която живееше близо до нас, нямаше деца, но имаше най-голямата библиотека от книги в дома си. Много обичах да си говоря нея, докато пием чай в изящните ѝ сервизи. После си взимах книги за вкъщи, които обсъждахме, когато ѝ ги връщах.

Класната ми от 8 до 12 клас пък беше жена, която говореше толкова мотивиращо за това как не трябва да изпускаме мига и че колкото повече неща умеем да правим в живота си, толкова повече възможности ще имаме. Благодарение на нейните думи изкарах какви ли не курсове – от шофьорски, включително и за мотор веднага щом навърших съответните години, до фризьорски, за шев и кройка, за творческо писане, за модел и какво ли още не. И действително нищо не ми беше излишно.

Благодарение на една моя съседка се научих да мечтая смело, без граници, и да си поставям по-големи цели, без да се плаша от възможностите ми в момента. Когато тръгнах да отварям фризьорски салон след завършване на гимназия в градчето, в което израснах, тя беше тази, която ми даде съвет да не бързам, да завършва първо висшето си образование, да разширя кръгозора си и да развия и другите си таланти.

Моята братовчедка, която пък беше преподавател в художествената гимназия, запали интереса ми към изкуството, и ми показа как то може да присъства в живота ми под различни форми. Стига да имам очи да го видя.  

Това са все хора, които не са ми били длъжни, не съм молила за помощ, но са давали от сърце от времето и вниманието си, с което безусловно са спомогнали да стана това, което съм. Винаги ще съм им благодарна!

Това, което ви споделих, е, за да ви накарам да се замислите не само за хората, на които сте благодарни.

А и давате ли си сметка какви сте вие наистина?

Колко хора сте вдъхновили? На колко сте помогнали в труден момент? Какво добро сте направили? Как се отнасяте към колегите в работата ви? Към съседите? Какви партньори сте? Какви родители? Колко хора сте подкрепили? На колко сте помогнали безрезервно, безкористно за нещо, каквото и да е било то? Колко сте научили на нещо?

Забелязвате ли от какво имат нужда хората около вас?

Или ги възприемате като неодушевено същество, като обект без чувства и личен живот. Шефа ви, шофьора на таксито, служителката в банката, съседа, учителка на детето ви, техника за пералнята, куриера, магазинера, рецепционистката, колегата и т.н.

Когато някой е нервен, опитвате ли се да разберете от какво има нужда, или на какво би се зарадвал, или му отвръщате със същото, забравяйки, че това са хора, които имат своите желания, чувства, стремежи, емоции, тревоги, загуби, преживяват любов и раздели, трупат спомени. И че също и от вашето общуване зависи дали вие ще сте поредният хубав или лош спомен.

Било ви е приятно, когато някой направи мил жест към вас, помогне ви да направите нещо, поинтересува се как се чувствате, влезе във вашите обувки, прояви състрадателност и разбере как се чувствате, нали?

А вие правите ли го?

Това, което ме накара да пиша на тази тема, е една мисъл, която срещнах някъде: „Бъди този, от когото имаше нужда като по-млад.“ Променям го в: „Бъди този, от когото имаше нужда като по-малък.“ Без значение дали става въпрос за бизнес, години, отношения, или друго.

Изводите са за вас.

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.

Прочетете още от Светла Иванова:

• Да свалим стреса набързо
• Компромисът е премълчано несъгласие
• Благословия или проклятиe: да превърнеш хобито си в професия
• Нямам думи…
• 3 минути със Светла Иванова: Медитация "Искреност"