Бъди добро огледало

30.03.2021 11:30

Татко ме научи да не лъжа без крясъци и порицаване. Татко ме научи да не лъжа тихо. Само с неговото разочарование. „Не съм ядосан, само разочарован“. И аз се научих да не лъжа. Не докато е мълчалив, а за цял живот. Не искам никой да бъде разочарован заради лъжата ми. Татко никога не се разочарова от истината. Вече си казваме само нея.

Сега предпочитам да разочаровам хората с истината си, а не с лъжата.

Още от Авторите

Често ме обвиняват, че трудно прощавам. Но това не е така. Когато някой ме предаде или излъже, аз съм просто разочарована. Може би така съм научена. Може би си мисля, че аз ще съм онзи огорчен човек, заради когото някой е спрял да прави това, което ме е наранило.

Как учим другите да пазят емоциите ни? Как ги учим на емоционална интелигентност? Чрез емоциите си. Показвайки ги. Ние учим другите кое боли, кое усмихва, кое те жигосва завинаги. Сега малко хора показват гнева и разочарованието си. Защо? Защото разочарованието идва с вина. Вината от това, че не си един от тези, които всички искат около себе си - тези, които прощават бързо или повече - затварят си очите и се държат, сякаш нищо не е станало.

Защото обществото казва, че трябва бързо да забравяме, бързо да прощаваме. Казва да сме по-извисени от нашите емоции.

Но ние сме извисени само В емоциите си.

Без тях сме плът, пъплеща по земята. Няма нищо извисено в потискането или лицемерието. Да си гневен и разочарован е нормално. Нормално е и след време да простиш или забравиш. Но ако изпуснеш първата стъпка, човекът отсреща няма индикатор, че е сгрешил с теб. Ако мами, лъже, краде, удря и наранява без знак отсреща, че това не е нормално, как ще се промени?

На много неща ме е научило чуждото разочарование. И все хубави. Разчитаме прекалено много на себе си - че сме достатъчно мъдри да се учим сами, вътре в себе си, но най-добре се учим, отразени в околните.

Те са огледалото, в което виждаме и добродетелите, и грешките си.

Бъди добро огледало! Показвай на другите ясно кога са те зарадвали и кога - наранили.

Не им позволявай да те карат да се чувстваш виновен за емоциите си. Всеки иска да му бъде простено веднага, но само когато не се случи така, разбира, че е стигнал твърде далеч.

Говорим си за...

Ще кажеш: „Аз не съм Бог, само той може да съди“, или поне аз това си казвам. Но да покажеш как се чувстваш е различно от това да съдиш. Това наистина не е наша работа. Можем да болим, без да съдим, можем да се сърдим, без да съдим, можем дори да мразим, без да съдим. Нашата роля е много по-лесна от тази на съдник - нужно е просто да се покажем. Да сме огледало на околните. Да се усмихваме, когато очите ни видят приятел и да се натъжаваме, да сме гневни, да сме загубили доверие, ако този приятел се превърне в чудовище.

Само така звярът може да стане отново принц. Отразен в своята красавица.

Само чрез истината.

Не лишавай хората от истината. Те я заслужават много повече, отколкото заслужават прошката ни. Прошката, дошла бързо, бързо се забравя. Тя лекува, ако бъде извоювана. Лекува дори с липсата си.