Като изпечен шпионин от времето на кардинал Ришельо, наблюдавам публиката през специално пригодена дупчица зад сцената в зала България. Мъчи ме предстартова треска, за пръв път ще стъпя в тази аристократична светая светих, за да водя необикновено събитие – piano battle между двама талантливи немски музиканти.

И тогава някъде изотзад до старателно почистените ми уши достигат каруцарски фрази по адрес именно на тези пианисти: „Кво се мотат?“, „За кви се мислят тия“, да не ви казвам какви и т.н. Появява се прошарен човек в предпенсионна възраст, носейки се като нещо средно между оперна прима, министър на културата и Kапитан Планета. Явно се възприема за местен бекстейдж сатрап, като някои печално известни кметове с кайени, само че в класически вариант - без ланци и кожено яке. В крайна сметка концертът се забави само с петнайсетина минути, а пианистите спечелиха публиката още с първите си изпълнения и на финала я изправиха на крака.

Тук обаче няма да пиша за чужденците, които за пореден път НЕ се изложиха. Бекстейдж сатрапът не спря да дудне и да си говори с охраната, вместо да се заслуша в спектакъла, който бе завладяващ дори за хора, без грам понятие от класическа музика. След края му самодържецът, оказал се сценичен работник, се втурна с невероятен хъс да събира всичко от сцената, за да се прибере по-бързо вкъщи. То не бе сумтене, то не бе грухтене и разглобяване на инструментариум с грацията на току-що кастриран хипопотам в стъкларски магазин… Немските музиканти бяха озадачени и помолиха да се действа по-внимателно, както и аз, което обаче не промени нищо.

Вече колко години съм на този свят, а не мога да си обясня откъде идва нескончаемата ни простащина – от дългите години робство, избиването на цвета на нацията от комунистите или от проточилия се близо 30 години преход?!

Горките чужденци - в светлата ера на комунизЪма ги коткахме за едни „цигари Кент и бонбонки Тик-так“, а сега… Още с посрещането на летището ги одрусва някоя копърка и пътуването до центъра им излиза колкото нощувка в сносен хотел в Абу Даби. Някои таксиджии даже ги обиждат на расова основа и налитат на бой, като в случая с изпълнителите, които ни представиха на миналата Евровизия. Ако пък решат да пътуват в градски транспорт, съобразителни контрольори им лепват глоби, щото не са си продупчили билетчето, вместо да им покажат как.

А колко абсурдно е изобщо да има длъжност „контрольор“ в държава, в която всичко е извън контрол?

Един приятел наскоро се завърна от Дания с идеята, че нещата са се променили към добро, поработи шест месеца в датска фирма тук и реши отново да се върне в родината на Хамлет, защото там няма нищо гнило… Защото там семейството му и той са ТО BE, a тук са NOT TO BE!

Неотдавнашна случка с пиратка oбиколи световния обмен, където правилно определиха феновете ни като „уникални идиоти“. По-големият идиотизъм обаче беше дегизировката на двама държавни функционери, които се появиха с пиратски превръзки на очите в знак на съпричастност с пострадалата жена-полицай… Все едно Джони Деп, който се облича като пират и разсмива дечица в онкологични болници, да сложи една пижама, да си обръсне главата та и той да покаже съпричастност.

Но да се върнем на чужденците – ако милите седнат да хапнат в сносен ресторант, все отнякъде ще се появи някой печално известен сатрап да дъни по ориенталски барабани. Ако пък решат да се разходят извън София и отидат до Пернишката крепост или пещерата Леденика, ще се натъкнат на алуминиеви дограми, бутафорни гъбки и куп други идиотски хрумвания за милиони, променили до неузнаваемост естествения вид на тези места. Всъщност защо им е да се разкарват до Перник, когато могат да се поспъват из чисто новата софийска атракция - разчепатените като зъбите на леля Дъмша плочки на Графа!

От зеленясалата паст на Дъмша към Седемте рилски езера, които прогресивно зеленясват, щото тълпи в носии извиват масови хорa и хвърлят всевъзможни боклуци наоколо. Осеяна с боклуци е и всяка чешмичка, всеки кът за почивка по пътищата ни, както и алеята на най-дългата плажна ивица в по северното Черноморие – Шкорпиловци.

На юг пък хора с възможности си заградиха Корал и ще си правят кот‘ си искат! Скоро общата застроена площ на имотеца, който населяваме, ще е 111 хил. квадрата!

Земя, като една човешка длан, направихме те дармадан! Осквернихме те нашир и длъж!

Не помня колко уриниращи мъже преброих по „магистрала“ Тракия последния път, когато пътувах за морето! Те сигурно и у тях така правят - в двора или в коридора.

Неведнъж съм казвал, че страна като България би могла не само да преживява, но и да печели прилично само от туризъм – бил той културен, исторически, селски или кулинарен, а уважението и отношението ни към гостите е важно, за да дойдат те отново тук и да си изхарчат парите, да се похвалят на свои приятели и следващия път да вземат и тях.

А не просто тинейджъри и бедни европейци да се размазват безпаметно на Слънчака и да ритат камериерки по хотелите, щото пиенето и жените ни са много евтини.

Та нека не си плюем в паничката и променим отношението си, както към гостите така и към уникалната територия, която населяваме. И отговорността тук далеч не е само на държавата…

Още от Павел Владимиров:

• Незаменимите...

• Рекламна пауза (или добре, че свършиха рекламите, за да ни пуснат филма)

• Черна котка, червен конец или как суеверията (не) пречат на живота ни