Преди няколко месеца, точно преди премиерата на „Лигата на справедливостта“ по киносалоните в цял свят, написах статия за Джейсън Момоа, в която акцентирах върху това как определението „мачо“ се е променяло през годините и как самият Момоа персонифицира модерното разбиране за това определение.
В началото на текста споменах как през 80-те и 90-те години на миналия век еталонът за „мачо“ на големия екран се определя от хипермускулести фигури като Арнолд Шварценегер, Силвестър Сталоун и Долф Лундгрен. Тогава, през златната ера на екшън героите, филмови поредици с тяхно участие превземат киносалоните по света година след година.
Джейсън Момоа – модерният мачо на седмото изкуство
Сред тези легендарни фигури изпъква една. Изпъква не с това, че принадлежи на най-огромния мъж от тогавашните суперзвезди, а точно обратното – с това, че принадлежи на физически най-малкия от тях. Става дума, разбира се, за неповторимия Брус Уилис.
Уилис е звезда вече три десетилетия – независимо дали сте на възраст от 20, 30 или 40 години, сте го гледали в множество филми по киносалоните и по телевизията. Знаете, че това е остроумното ченге Джон МакКлейн от поредицата „Умирай трудно“, психиатърът от „Шесто чувство“ и още много прочути роли. Но защо? С какво изпъква Брус Уилис сред останалите титани през златната ера на екшън героите и защо продължава да е актуален и до днес?
Отговорът всъщност е лесен. Уилис е героят във всеки един от нас – без изваяно от камък тяло, склонен да се оплаква от работата и от семейството си, по потник, с оредяваща коса, стърчащи стъкла от краката си и окървавено лице. С това изречение описах Джон МакКлейн малко преди заключителната сцена от оригиналния „Умирай трудно“, но на практика това е екранната персона на Уилис в много повече от един филм.
Земен, достъпен, емоционално и физически уязвим – това са качествата, които актьорът персонифицира в епохата на останалите непобедими екшън герои, повалящи цели армии с един картечен откос и взривяващи цели острови с гранатомети. Независимо дали го гледа 40-годишен мъж през уикенда, или 15-годишно момче през зимната си ваканция, с Брус Уилис можем да се идентифицираме всички.
Той е героят на работещия, средностатистически човек. Той впечатлява с чар, остроумие и усмивка, не с хладнокръвна гримаса, големи мускули и дълги коси. За Джейсън Момоа, когото описах във втората част от предишното изречение, бях написал, че жените биха предпочели да прекарат с него една нощ, отколкото цял живот – при Брус Уилис е обратното.
Такова е неговото вродено излъчване. Той не е ренегат или женкар, носи сватбена халка и не иска да бъде герой. Той е човекът, който би пил по бира с приятелите си в бар, вместо да отиде сам във въпросния бар и да се сбие с някого. Пак той е човекът, който би извел жена си на вечеря в изискан ресторант, вместо да се свали с непозната дама в позападнала кръчма.
Но, да му се не види, все го хващаме тогава, когато трябва да спасява света!
Говорим си за...
Трудно е човек да повярва, че Уилис, известен със светкавичните си отговори и чувството си за хумор на екрана и извън него, някога е имал проблем със говора си. Но младият Брус страда от заекване в ученическите си години и всъщност именно на училищната театрална сцена успява да се справи с речевия си дефект.
Въпреки това Уилис дълго време не се обръща към актьорството като към сериозна професия. От 20 до 30-годишна възраст той работи като охранител, общ работник, частен детектив, какъвто играе на екрана много пъти впоследствие, и барман. В началото на 80-те се появява като статист в няколко филма и сериала, но едва през 1985 година, когато е точно на 30, Уилис получава първата си главна роля.
Превъплъщението му в сериала Moonlighting редом до Сибил Шепърд му носи престижната награда „Еми“ и го утвърждава като комедиен актьор. Точно затова мнозина повдигат скептично вежди, когато става ясно, че Уилис ще играе главната роля в „Умирай трудно“, екшън филм, който първоначално е замислен като продължение на „Командо“ с Арнолд Шварценегер.
Лентата излиза през 1988 година и се превръща във вероятно най-влиятелния екшън филм за последните три десетилетия. Формулата на неподозиращия екшън герой, принуден да се бори срещу злодеи в ограничено затворено пространство е многократно имитирана във всевъзможни вариации – влак („Пасажер 57“ с Уесли Снайпс), кораб („Под обсада“ със Стивън Сегал), стадион („Внезапна смърт“ с Жан-Клод Ван Дам) и много други.
Филмът си остава класика до днес и често се върти по малките екрани около Коледа заради конкретния годишен момент, в който се развива екранното действие. Четирите му продължения варират откъм качества, но четвъртият, предпоследен дотук филм, който излезе през 2007 година, със сигурност улавя най-добре личностната есенция на главния герой Джон МакКлейн и го поставя в най-интересен сюжет.
Встрани от „Умирай трудно“, Уилис участва в много други качествени хитови заглавия като „Криминале“ на Куентин Тарантино, „12 маймуни“ на Тери Гилиъм, „Петият елемент“ на Люк Бесон, „Армагедон“ на Майкъл Бей, както и филмите на М. Найт Шаямалан „Шесто чувство“ и „Неуязвимият“. За ролята си в „Шесто чувство“ Уилис печели и „Златен глобус“.
През новия век залезът на екшън героите неизбежно засегна и звездата на Уилис. Но за разлика от много други, като гореспоменатите Сегал, Ван Дам и Лундгрен, актьорът остава търсено име в Холивуд от някои от най-изявените, независимо мислещи и артистични режисьори в киното, сред които Уес Андерсън, Бари Левинсън и Райън Джонсън.
Именно филмът на Джонсън от 2012 година, „Looper: Убиец във времето“, е един от най-интересните, умствено провокативни и емоционални ленти в цялото творчество на Уилис, като същевременно не го лишава от възможността да ликвидира около 50 души в една сграда в рамките на около 2 минути.
За режисьора Джонсън това се оказа финалната крачка към един от върховете в професията му, а именно възможността да режисира филм от поредицата „Междузвездни войни“. За актьора пък се превърна в късен критически и комерсиален хит.
В момента Уилис е по киносалоните в цял свят в главната роля в екшъна „Лично правосъдие“, който е римейк на едноименния филм с легендарния Чарлс Бронсън от 70-те години на миналия век. Съдейки от претенциозно изказаните и силно политизирани негативни отзиви на критиците, лентата е безкрайно забавен и класически стилизиран жанров филм за фенове на Уилис и на екшъните.
Догодина пък актьорът ще се събере на снимачната площадка с М. Найт Шаямалан, стария си познайник Самюел Джаксън и младата звезда Джеймс МакАвой в Glass, който ще свърже хитовите филми на Шаямалан „Неуязвимият“ и „На парчета“ и ще изиграе ролята на кулминация на своеобразната трилогия. Освен това самият Уилис потвърди наскоро, че в момента разглежда варианти за сценарии на шести „Умирай трудно“, тъй че е вероятно да го видим скоро отново и в най-емблематичната му роля.
Награди „Еми“ и „Златен глобус“, звезда на „Алеята на Славата“ в Холивуд, всевъзможни отличия, реклами и успехи – популярността му расте, а поколенията от фенове се сменят, но Брус Уилис все така остава героят за и във всеки един от нас. И то не само с това, че застрелва злодеите на екрана!
През 2002 година, по предложение на 8-годишната си дъщеря, Уилис купува 12 000 кутии с бисквити, подготвени от ученички в училища от всички краища на Америка. Парите от покупката отиват за подобрения във въпросните училища, а Уилис изпраща всичките сладки в различните подразделения на американската армия в Близкия Изток. Ако не смятате, че това е геройско, ами... хапнете си една хубава бисквита и помислете отново.
Прочетете още от Георги Петров:
- Дженифър Лоурънс – как златното момиче на Холивуд стана жена?
- Тя, Марго - една невероятна жена и актриса
- Джерард Бътлър или падението на един добър актьор в Холивуд
