В тези времена човек търси всевъзможни начини да не бъде тревожен. Отвсякъде като лавина те залива статистиката от заразени и починали хора. Ако ще и здрав да си – страхът, че ти може да си следващият лека-полека те обзема. Това е ужасно. И е една друга страна на монетата, за която рядко се говори.
Има един такъв въпрос – какво точно се случва с психиката на здравото, незаразено тяло? То не може ли да поддаде на целия този стрес? Може, разбира се. Съзнанието, обвито в боязън, страда винаги. Линее и увяхва като цвете, за което отдавна си престанал да се грижиш и накрая от него не остава нищо.
Наскоро се видях с един приятел, който преди месеци е прекарал COVID-19 без симптоми, на крак. После си направил тест за антитела. И чак тогава разбрал. Та той ми каза нещо изключително точно. Думите му бяха следните:
Говорим си за...
„Не си позволих да се уплаша. Противопоставих се на психозата, че нещо лошо може да ми се случи. Въобще не съм допускал тоя сценарий. Изключих го като възможност. И така успях да го мина.“
Имаше истина в логиката му. Най-напред целият шум около коронавируса започва от насаждането на страх. Тъмните мисли си остават тъмни мнсли, ако ще да ги пребоядисаш в бяло. Перспективата да загубиш някой близък е черна. Нея няма как да я пребоядисаш. Няма как да я превърнеш в позитивна. Ако ще да изчетеш всички книги за положителна нагласа към света и прочее такива глупости. Това е скръб. Тая скръб те задушвава още преди да се е случила. Тлее някъде там, вътре в теб и чака удобен момент да те нападне в гръб. Впрочем това също са игри на психиката, на които не бива да се поддаваме.
Въобще битката за оцеляване е на всички фронтове – да съхраниш тялото, да съхраниш душата, да опазиш хората около теб. Тези, които обичаш и без които не можеш. Да трепериш над тях и да се молиш да им се размине тая гадост. И същевременно да нямаш право да ги прегърнеш. Да ти е отнета възможността да им дадеш необходимата доза топлина.
За мен това също е страшно. Да си далеч от любим човек, да пазиш дистанция от него, за да го предпазиш. Да се скараш с любим човек, който иска да те види, за да го предпазиш. Да сънуваш как го прегръщаш по три пъти на нощ, да се събуждаш и пак да сънуваш как го прегръщаш. И този сън да не спира да се повтаря. Дотолкова, че да не искаш да заспиш повторно...
В този текст ви обърнах внимание на факти, за които не се говори на брифингите. Факти, които никога няма да ви бъдат съобщени по новините. Факти, които не са угодни никому, но си остават факти. Против тях за беда още не е измислена ваксина.
Часът е пет минути след полунощ, а аз нямам желание да спя. Уморих се да сънувам прегръдки.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- Докосвайте внимателно душите на жените си
- Нека всеки ден да бъде 8-ми март
- Димо, Люба и истинската любов
- Свобода = Независимост
- Стрес? Секс!
- За връзките между парите и щастието
- Отворено писмо до Димо от P.I.F.
