Повечето майки смятат мръсните уши за голям срам. Или по-точно ушната кал /церумен/. Затова въоръжени с клечки за уши подлагат на тормоз клетите дечица, за да не се излагат. Точно за тези „чистници“ са следващите редове. Защото първо ушната кал не е мръсотия и е полезна, и второ, колкото повече се чистят ушите, толкова повече церумен се образува.
Ушната кал е естествена защита на тялото да предпази вътрешните структури на ухото от вредните външни влияния –наранявания, навлизане на микроорганизми, замърсители и т.н. Тя се образува от жлезите, разположени по външния слухов канал. Този секрет се смесва с излющени епителни кожни клетки, прахови частици и др. Под действието на кислорода се оцветява в тъмно и придобива характерен недотам приятен вид. Периодично ухото се самопочиства, но при някои условия тази функция се нарушава и количеството на ушната кал се увеличава.
И неприятностите започват – намаление на слуха, заглъхване, а след баня, когато ушната кал набъбне, може да има и болка, мравучкане, сърбеж, пробождане, бучене и дори световъртеж. Най-тежкото състояние на натрупване на ушна кал са епидермалните тапи – маса от излющени кожни клетки, които се фиксират плътно към ушния канал и го запушват напълно.
При всички тези ситуации обикновено се въоръжаваме с клечки за уши и геройската борба започва. Което е най-голямата грешка –колкото повече се бърка в ухото, толкова повече се дразнят жлезите и те произвеждат още повече ушна кал. Освен това с клечката обикновено церуменът се вкарва още по-дълбоко в ухото. Да не говорим как се чистят ушите на мърдащо и противящо се дете. Опасността да се нарани ухото е очевадна.
И така, как правилно да почистваме ушите?
След баня ушите на детето /и на възрастните/ се подсушават нежно с ъгълчето на кърпата като се попива влагата от гънките, включително и зад ушите. В ушното каналче не се влиза с взлом с клечка за уши, а внимателно без натиск се почиства докъдето може да се стигне с кърпата. Ако все пак се използват клечки за уши, това трябва да става много внимателно. С въртеливи движения се отстранява ушната кал само на входа на каналчето, без да се навлиза навътре.
При упорито заглъхване или други проблеми с ушите се търси консултация с УНГ специалист. При необходимост той ще направи промивка на ушите със затоплена /с телесна температура/ вода. Преди това се проверява целостта на тъпанчевата мембрана, за да не влезнат през нея нестерилни материали в стерилната кухина на средното ухо.
Ако ушната кал е прекалено твърда и е образувала тапа, предварително се прави размекване на материята, а след това промивка. Задължително се посещава УНГ лекар и при съмнение за чуждо тяло или попаднало насекомо в ушния канал, които могат да увредят ухото.
Още от д-р Андреева:
-
5 причини защо боледуваме през пролетта, които все забравяме
-
Набавете си витамин Д чрез храната: 85% от населението страда от недостига му
-
Как да намалим изпотяването
-
6 основни грешки при храненето на децата
-
Различни ли са децата, родени със секцио?
-
Погрешните представи за храните, които науката опроверга
