Хора, току-що се връщам от кино! Гледах филма номер едно в света! Не е случайно, че го анонсират така! „Бохемска рапсодия” е една експлозия от драма, същина, история и много музика! Филм, който не е филм. Филм, който се изживява. Филм, след който си в ступор и единственото, което искаш е да отидеш в музикалния магазин и да изкупиш всички плочи, дискове и тениски на Queen, после да се прибереш вкъщи, да заключиш вратата, да включиш уредбата, да я надуеш на максимум и да се насладиш на тази велика музика.
Честно да си призная – никога не съм бил кой знае какъв фен на групата. Какъв пропуск! Що за глупак съм бил? Слушал съм най-известните им песни, естествено, но дотам. След като изгледах „Бохемска Рапсодия” обаче, нещата коренно се промениха. Този филм провокира. Той събужда интереса, той те кара да търсиш още и още информация, да изровиш интервюта на Фреди Меркюри в интернет и да се увериш с очите си, че наистина е съществувал такъв гений, че е дишал на тая планета, че е заразил с болезнено големия си талант безброи почитатели.
От опит зная колко е трудно да разкажеш история. Когато трябва да разкажеш историята на една от най-великите рок групи в света, трудността достига висотата на небесата. Когато трябва да влезеш в кожата на легенда – вече говорим за висш пилотаж. Фреди Меркюри е артист, борил се с един куп вътрешни свои метаморфози. Как се пресъздава такъв характер? Що за актьор трябва да си, за да изиграеш такъв образ?
Нямам представа. Мълча пред това дарование. Дарованието на Рами Малек. Запомнете това име. Повторете го няколко пъти в съзнанието си. Запаметете го в компютрите си. Рами Малек. Не съм гледал други филми с него, но обезателно ще го сторя. Изключено е да не си заслужава. Не и след като станах свидетел на това за какво превъплъщение става въпрос.
Нали знаете принципа – ако един актьор играе злодей и го играе както трябва, зрителя моментално намразва персонажа. В случая аз заобичах Фреди. Страдах с него. Смях се. Плаках. Съчувствах. Слях се с екрана за момента. Влязох вътре в сюжета. Всичко това се дължи на прекрасната работа на екипа. И на великолепната игра на Рами Малек. Недоумявам как е възможно някои зрители да негодуват и да плюят по него. Вероятно те не са разбрали нищо от филма. По друг начин не мога да си го обясня.
За финал – няма да ви убеждавам колко е добър „Бохемска Рапсодия”, защото той не е добър. Той е величествен. Позволете си да го почувствате.
Прочетете още от Росен:
- Момчета, по-леко с егото
- Ах, бедний, бедний господин Симеонов! Паднал си толкова ниско, че надали ще можеш да станеш!
- Реалността под игото на матрицата
