Не знам забелязали ли сте или не, но от години упорито битува мнението, че богатите мъже, които глезят жените си с щедри подаръци, са задължително дебели, стари и цинични, а партньорките им – най-малкото меркантилни и “леки”. Това автоматично следва да говори, че “бедните” мъже са невероятно красиви, атлетични, с покъртително добро сърце и разкошни маниери.
Около 8-ми март в една от социалните ми мрежи се завихри лют онлайн скандал около подарен автомобил. Девойката, споделила радостта си от получения подарък – кола, от страна на партньора си, но явно не беше подготвена за реакцията на Туитър. То не бяха подигравки, то не бяха обиди, морализаторстване и какво ли още не. Да му стане чак гадно на човек да чете…
По този повод обаче се замислих как обществото доста често реагира по същия начин за много други подобни ситуации. Едва ли не жените трябва да се чувстват виновни и принизени, ако получат скъп подарък.
Преди години едно мое гадже ми устрои пътуване-изненада до Канарските острови. Нужно ли е да казвам какви коментари съм получавала по повода? Имам и приятелка, женена за милионер (да, милионер), която също отнася солидна доза “хейт”, че е златотърсачка и т.н.
Сякаш е абсолютно невъзможно и неправилно дори да се случи така, че да се харесвате и обичате взаимно с някой, който има добре подплатена банкова сметка и за капак има желанието да те глези с щедри жестове.
Не изключвам факта, че има и хора, които гонят много повече личния си материален интерес, отколкото желанията на сърцето, но такива винаги са съществували и ще продължат да съществуват. Отделно на това са лесни за забелязване, защото материализмът се усеща моментално, също като лошия дъх.
Та, след като мъжете със скъпите подаръци се възприемат задължително като “лошите”, които се опитват да те “купят”, веднага се появява антипода на бедния, но по подразбиране невероятно добър и нежен мъж, който бленува да носи на ръце обичаната жена, но видиш ли, тя тича след парите.
Истината обаче е доста по-различна и не е трудно да бъде забелязана, ако спрем да гледаме света през криви клишета.
Повечето мъже не правят никакви жестове на внимание или пък поднасят подаръци на партньорките си не поради някаква крайна отчайваща бедност, а чисто и просто нежелание! Не им се занимава дори да помислят какво би зарадвало жената до тях, а си измиват ръцете със “свети Валентин е американска глупост; 8-ми март е комунистически; ма, ти наистина ли имаш имен ден!?; ето ти 50лв, купи си каквото искаш за Коледа” и други подобни.
Голям процент от набедените за “силния пол” приемат като удар по мъжкото им достойнство да правят романтични изненади, а опцията да похарчат по-голяма сума пари, за да зарадват жената до себе си, им се вижда кощунство. Биха го направили обаче, ако съчетават подаръка с личното си удоволствие или хоби. Иначе казано – уж изненада за нея, а реално нещо, което те са искали или харесват.
Това, което се опитвам да изтъкна, е, че финансовото състояние няма значение и не те определя като “добър” или “лош” човек, още по-малко пък статутът на една жена може да падне или да се вдигне от това, че получава скъпи или евтини подаръци.
Ние се градим като личности спрямо нашите думи, дела, а също и помисли. Нашите действия и поведение показват дали сме стойностни или кофти хора, не парите в нашия портфейл или този на партньора.
Също и отношението ни към другите и по-точно – навирането на нос и обсъждане на неща, които не ни касаят, като чуждите отношения. Нека по-малко размахваме ненужен морализаторски пръст и повече се загледаме в себе си и собствения ни живот. А и ако не можем да се радваме на чуждото щастие, то няма как да оценим и нашето собствено.
