Богат - беден или как да отворим вратите на изобилието от блага в живота ни

17.11.2023 14:00

● Щедрост към себе си. Щедростта отваря потока на изобилието - под различна и нерядко неочаквана форма. Щедростта се ражда първо в самите нас, расте и се подхранва от вярата, от увереността и великодушието ни - и към себе си. Каквото повикало - такова се обадило - невинаги на практика този принцип е верен, но до голяма степен отразява една полезна и работеща закономерност, която можем да опознаем и да използваме, за да задвижим важни целебни процеси, вътрешни и външни. Начинът, по който се виждаме и се отнасяме към себе си, действията и реакциите ни предопределят до голяма степен обкръжението ни, хората, с които се срещаме и сближаваме, ситуациите, в които попадаме, възможностите, които ни се предоставят.

● Великодушие, разширяване на представите и на хоризонта ни. Стесненият ни хоризонт, неоснователното ни и често (или постоянно) притеснение, страховете ни да се покажем, да излезем на светло, да застанем в центъра на живота си, отнемат силите ни, затрудняват щедростта на вселената, ограничават притока на радост и благодат, който е на наше разположение, когато поискаме и сме готови да го пропуснем през себе си.

● Самообразование цял живот. Житейското училище е на наше разположение, докато сме живи. Най-добрият учебник е нашата биография, най-добрата практика - нашият житейски опит. Вместо да търсим обучение и източници на информация за благоденствие предимно или само отвън, е добре да се обръщаме и навътре, да черпим от собствения си опит и от своята вътрешна мъдрост, да сверяваме пътя си с вътрешния си компас, с желанията и нуждите на душата си.

● Поглед и смелост отвъд страховете. Колкото повече се страхуваме, стискаме и притесняваме, толкова повече обедняваме. Колкото повече пестим усилия и не ги влагаме в отношения и в неща, важни за нас, толкова повече енергията ни намалява и потокът на благодатта се свива и пресъхва. Страхът може да бъде полезно предупреждение, но може да се превърне и в затвор, в който да зазидаме жизнелюбието, радостта, любовта си. Смелостта да се покажем, поемането на риска да се изложим е важна част от житейското ни “златно” приключение, от пътя на героя ни в нашата собствена житейска приказка.

● Разнообразие, ежедневно обновяване на гледната ни точка. Ежедневните изненади, търсенето на нова и различна гледна точка - и към познати, рутинни занимания и отношения, ни носи вдъхновение, обновява ни, дарява ни нови сили, отваря очите ни за нови творчески възможности.

● Готовност да даваме онова, което искаме да получаваме. Щедростта е един от най-важните ключове към изобилието. Икономията може да бъде полезна, но може да се превърне и в майка на мизерията. Бедността започва от начина ни на мислене, от тесногръдия светоглед и отношение - към себе си и към света.

● Търсене на баланс между даване и получаване. Колко получаваме е ключов въпрос - но не само като паричен израз, а като вдъхновение и радост по пътя към работата ни сутрин, като удоволствие през деня, като удовлетворение вечер обратно към дома. Удовлетворението, духовно и материално, от онова, което правим, е необходимо условие за благодат и знак за това, че сме на пътя си. По този път е от значение и да даваме, и да получаваме, и да има баланс между двете - който баланс, без да бъде рожба на дребнавост, ни дарява яснота, спокойствие, увереност и уравновесени отношения, със себе и с далечни или близки на сърцето ни хора. Неслучайно народната мъдрост твърди, че чистите сметки подпомагат добрите приятелства.

● Опознаване и изява на талантите ни. Всеки от нас има свои дарования, таланти, които очакват да бъдат извадени на светло, за наше и за общо благо. Да усещаме и да се доверяваме на своя потенциал, да опознаваме и да развиваме уменията си, талантите си - божествените си дарове, е и подарък, и необходимост за здраве и благоденствие на всички нива.

● Доверие в хората, в смисъла и щедростта на света, в който живеем. Убеждението, че светът е неприветливо място, а хората - недружелюбни и опасни създания, води към нарастване на страховете, разболяване и обедняване, духовно и материално. Изграждането на вътрешна представа за света и хората като смислено божествено творение лекува страховете и тревогите ни, подпомага отварянето на ума и сърцето ни, на житейските врати на благодатта. Гледната ни точка лекува - първо самите нас, после онова, което гледаме и до което се докосваме ежедневно. И нашите доброжелателност и добронамереност са сигурни стъпки към все по-хармоничен и удовлетворителен живот, към нарастващо доверие в смисъла и мъдростта на всяко нещо, което съществува, в неизчерпаемата щедрост на вселената - която благо ни съпровожда по пътя ни и ни предоставя във всеки момент онова, от което се нуждаем от душа. За наше и за общо благо.

Още от Илиана Смилянова: