Киносалонът винаги е красноречив социален микрокосмос. Когато отидох да гледам „Рамбо: Последна кръв“ преди няколко месеца с един от най-добрите ми приятели, в киното нямаше нито една жена; когато отидох да гледам „Последната Коледа“ с приятелката ми в края на ноември, компания ни правеха почти ексклузивно жени. Филмовата аудитория говори по-точно за същността на даден филм от почти който и да е друг страничен фактор.
В началото на тази седмица отидох да гледам „Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър“. Гледах лентата за втори път, след като за първи път я гледах миналата сряда изцяло в компанията на представители на медиите. За съжаление, отрицателното ми мнение за филма не се промени при второто му гледане – „Възходът на Скайуокър“ е неадекватен завършек на една легендарна поредица, която заслужаваше по-достоен финал.
Междузвездни войни: как изглеждат любимите ни герои 42 години по-късно >>>
Но друго нещо ми направи впечатление веднага след края на филма. На излизане от киносалона се разминах с достопочтени зрители малко преди пенсионна възраст; с мъже и жени на около 40-50 години; с мои връстници, тоест, хора, наближаващи 30-тата си година на този свят; с голяма компания ухилени ученици; и, разбира се, с ококорени малки деца, придружавани от родителите си.
Най-трогателна беше гледката на цяло четиричленно семейство, от което бащата се придвижваше с две патерици. Дали беше претърпял скорошен инцидент или здравословният му проблем беше от друг тип, не знам, а и не ми влиза в работата. Пожелавам на въпросния господин да захвърли патериците възможно най-скоро и междувременно му се покланям за това, че беше отишъл да гледа „Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър“ с жена си и двете си деца въпреки всичко.
Тази гледка, този кадър от нашата реалност капсулира съвършено ролята на великата галактическа сага в колективния живот на масовата филмова аудитория от повече от 40 години насам. „Силата е силна в моето семейство“, казва Люк Скайуокър в шестия епизод от поредицата, „Завръщането на джедаите“. Не мога дори да започна да си представям колко фамилии се идентифицират с тези думи сега, толкова години и филми по-късно.
Самият аз не правя изключение. Не помня кога гледах оригиналната трилогия „Междузвездни войни“ за първи път в живота си. Помня, че на 6 години получих от родителите си прекрасно колекционерско издание на трите оригинални филма на видеокасети, събрани в специална украсена кутия. Оттогава насам живея с категоричното знание, че Силата ще бъде с мен. Винаги.
На 7 години ходих на кино с баща ми и с вече покойния ми дядо, за да гледам „Невидима заплаха“, първата от трите предистории на Джордж Лукас, излезли между 1999 и 2005 година по кината. Бях поразен и изумен от фантастичните звукови и визуални ефекти, уплашен от вида на Дарт Моул и дълбоко респектиран от персонажа на мъдрия Куай-Гон Джин, изигран от неповторимия Лиам Нийсън, в лицето на когото виждах именно дядо ми.
Ясно беше, че сагата ще остане категорично присъствие в живота ми. На 9 години съм получил за имения ми ден първите си книги от разширената вселена на „Междузвездни войни“, които препрочитам тези дни с едновременно очарование от неостаряващите им художествени качества и раздразнение от факта, че не са били адаптирани като продължения на шестия епизод, „Завръщането на джедаите“.
Междузвездни войни: как изглеждат любимите ни герои 42 години по-късно >>>
Но много подобни попкултурни феномени оказват влияние върху детските години на редица поколения, само за да изчезнат от съзнанието на своите млади фенове, когато те поотраснат. Ала не такъв е случаят с „Междузвездни войни“. Галактическата сага свързва различните поколения от свои фенове и не губи своята актуалност именно заради времевата си специфика.
Моето детство бе белязано именно от излизането на трите епизода, разказващи за младостта на Анакин Скайуокър и трансформацията му в Дарт Вейдър. Родителите ми са били поразени по сходен начин в своята младост от оригиналната трилогия – баща ми е бил на 14, а майка ми е била на 7 години, когато е излязъл първият „Междузвездни войни“, сега известен вече като „Епизод IV: Нова надежда“.
Надали някой може да изброи колко деца са били грабнати от новата трилогия, която приключва с „Възходът на Скайуокър“, който е по кината в момента. При все полемиките, които генерират, всички филми на Disney от поредицата – с изключение на „Соло: История от Междузвездни войни“ – са категорични комерсиални успехи и са достигнали до огромен брой хора.
Самият аз привлякох двамата нови фенове на сагата покрай излизането на новите филми. На 38 години колегата ми от Българското национално радио и мой добър приятел Радослав Чичев е далеч отвъд детските си години, но покрай възторжените ми отзиви за осмия епизод от поредицата, „Последните джедаи“, реши да изгледа цялата сага в края на 2017 година и остана очарован от преживяването.
Тази година той стана и баща на малко момиченце, което сега може да израсне с филмови модели за подражание като Рей, Падме Амидала и принцеса Лея Органа. Това е най-прекрасният аспект на „Междузвездни войни“ и на комерсиалното кино изобщо, неговата символика и трансгенерационната му обединяваща сила, способността му да извика усмивки по лицата на малки и големи.
Другият нов фен на поредицата, когото вербувах, е още по-близък до сърцето ми. Партньорката ми в живота и редактор в този сайт Деница Димитрова дори не знаеше кой е баща на Люк Скайуокър и очакваше Дарт Вейдър да се появи във всеки момент от първите три епизода на сагата, без да осъзнава, че той всъщност е на екрана през цялото време, когато гледа филмите за първи път. Невежството, както гласи популярният цитат, в този случай наистина бе блаженство за нея.
В последните месеци тя беше инициаторът на това двамата да започнем да гледаме сериала „Мандалорианецът“, който е от вселената на „Междузвездни войни“, както и да изгледаме цялата филмова поредица от начало до край още веднъж в подготовка за заключителния девети епизод. Ясно е, че наред с всички останали неща, вече ни свързва и Силата. А тя не е никак слаба връзка.
Животът, както казва Йода в „Империята отвръща на удара“, създава Силата, кара я да расте. Енергията ѝ ни обгражда и ни свързва. А какво всъщност е Силата, ако не човешката любов? Какво друго е давало криле на хората повече и ги е накарало да извършат по-прекрасни и по-безумни дела от нея?
Какво кара Анакин Скайуокър да се превърне в Дарт Вейдър в третия епизод от сагата? Какво го кара да жертва собствения си живот, за да спаси сина си Люк Скайуокър в края на шестия филм от поредицата? Според пророчеството той е Избраният да върне баланса в Силата. Истината е, че той е Избраният да обича по-силно и по-трагично от всички други личности в галактиката.
Междузвездни войни: как изглеждат любимите ни герои 42 години по-късно >>>
Избирам да си спомням за поредицата „Междузвездни войни“ именно така, а не с грубите спорове и разединената, токсична фенбаза, с които се асоциира в момента. Избирам да си спомням почудата ми като дете, изумлението в очите на приятелката ми при разкритието, че Анакин Скайуокър е Дарт Вейдър, широките усмивки по лицата на родителите ми, когато изненадващо им пуснах у дома седмия епизод, „Силата се пробужда“, и познатата начална музика гръмна от телевизора.
За мен „Междузвездни войни“ е любов, семейство, мъдрост и споделено щастие. В този смисъл за мен „Междузвездни войни“ е Коледа, защото какво друго е Коледа, ако не именно тези неща? Весели празници... и нека Силата бъде с вас!
Още от автора:
- Звездната надпревара започва: Кой ще спечели „Златните глобуси“ през 2020 година?
- „За“ и „против“ Уди Алън – една история за фрапиращо лицемерие от политизирания Холивуд
- Талантливият мистър Деймън или как се остава на върха в Холивуд
- 5 класически лоши момичета от големия екран, на които светът се възхищава и до днес
- „Последната Коледа“ - празничният филм, който трябва да гледате тази година
