Александър Петров
Романтичното ми сърце отново беше разбито на пух и прах, а вярата ми, че съществува категорична, абсолютна и безусловна любов, се разклати като пожълтяло дърво от есенен вятър, чиито доскоро зелени листа падат по земята, мачкани, тъпкани и подритвани от забързани минувачи. Точно по този начин изглежда и душата ми в този час, благодарение на темата, която повдигна emi_p_f, споделяйки ми следното електронно писмо:
Г-н Петров, понеже от време на време чета темите, които публикувате, ми трябва Вашето мъжко мнение, за да разбера аз ли съм луда или вие мъжете сте станали по-нежни и от жени. С приятеля ми, отскоро мой годеник, а най-вероятно съвсем скоро и бъдещ бивш, сме заедно от две години. Обичаме се много и никога никой от двамата не се е съмнявал в това спрямо другия. До онзи ден, когато нещо го прихвана и реши да ми се обясни в любов. То няма лошо, но това, което ми каза, направо ме стъписа. Каза ми колко много ме обича и че би дал живота си за мен. Аз го погледнах и му казах нещо като „Е, чак пък…“. Напълно промени изражението си и ме попита дали аз бих го направила за него. Как се отговаря на такъв въпрос? Бях искрена с него и оттогава ми говори, че не е сигурен дали трябва да прекара живота си с човек, който не е готов да се жертва за него. Не знам дали Вие бихте жертвали живота си за своята половинка, но аз за моята не бих. За никого не бих, освен сигурно, ако имам дете някой ден. Но кой изобщо мисли за такива неща? Интересно ми е да разбера какво мислите. Поздрави!
emi_p_f, първоначално мислех да Ви посека на секундата, подкрепяйки годеника Ви, защото аз самият мисля като него спрямо човека, с когото съм решил да прекарам живота си. После се замислих, че въпросът, който той Ви е задал, наистина е много шашав и се зачудих защо изобщо някой би обмислял подобни сценарии. Е, той най-вероятно не ги обмисля сериозно, макар че съм сигурен, че е бил искрен – иначе защо ще повдига темата?
Понякога е трудно да се опише с думи колко много обичаш някого и често се случва човек да търси всякакви сравнения, за да може да обрисува количеството незаменимост, което представлява половинката му за него. Най-вероятно точно такъв ефект е искал да постигне годеникът Ви, казвайки, че би дал живота си за Вас. Това, разбира се, не му позволява да се сърди, че Вие не бихте го направили, все пак това си е Вашият живот. Той ще го осъзнае и ще му мине.
Това обаче е практичната страна на нещата – факт е, че никой не може и не бива да се разпорежда с живота на когото и да е. Мен обаче ме интересува романтичната гледна точка на въпроса. Аз съм наивен и съм наясно с това. Може би разсъждавам като тийнейджър, макар че толкова съм се нагледал на всякакви неща, че се чудя как все още вярвам в истинската любов. И въпреки че чисто практично годеникът Ви изобщо не е прав да Ви обвинява, аз виждам себе си в неговата ситуация и мога да предположа как се е почувствал горкият. Аз бих се почувствал по същия начин.
Както неведнъж съм споделял, винаги, когато искам да разбера поне отчасти дамския начин на мислене (което често ми се налага, предвид аудиторията на edna.bg), аз се зачитам в най-разнообразни форуми. Из тях, разбира се, разнищен е и въпросът за степента на жертвоготовност на жените към мъжете им.
Една от темите е озаглавена: "Бихте ли дали живота си на половинката си в името на любовта?" А някои от отговорите в нея са болезнено категорични. Ето някои от тях:
veselinap: Твърдо и категорично - НЕ
Sesylle: Не, не бих го дала в никой случай. Аз съм пълен егоист и не бих направила нищо подобно от това
boto: Не бих дала живота си за абсолютно никой. Не съм такъв човек - егоист съм си. Единственото, което мога да дам и го правя е времето, вниманието и в доста случаи - решението на проблемите.
viva_nova: Не бих си дала животеца Камо ли пък за мъж.....колкото и голяма любов да има, ако трябва аз да си отида от този свят, за да му е добре на него, каква е логиката? Ако мен ме няма, той кого после ще обича? Обезсмисля се саможертвата, голямата любов се обезсмисля, щом единия от споделящите я липсва.
elena_d: Въпросът е много идеалистичен - не бих дала животът си на половинката си, никой не би помислил да ми го поиска, както и аз не бих искала нечий живот.
Е, с последния коментар съм съгласен – твърде идеалистично звучи един такъв въпрос, предвид минималистичния шанс някога изобщо да се наложи да се обмисля подобно действие. Колкото до останалите коментари… мненията, като това на момичето от имейла, явно преобладават, което рязко предизвика у мен страх да разбера какво мисли моята жена по въпроса. Давам й шанс да прочете това, преди да я попитам вечерта. И понеже тя е практичен човек, й давам жокер – излъжи ме!
ПС: И купи сирене!
Ако сте готови да дадете живота си за мен, пишете ми на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov. Разбира се, може и просто да ми изпратите своето мнение по този или по някой друг въпрос.
