Невзрачен и смотан. Много хора изглеждат така. И това не е проблем, ако невзрачността на смотаняка е само външна, но не и вродена.
Става дума за тези, които не живеят, а кретат и сами си определят колко и какво не могат. Най-често нищо не могат.
Мъже, най-често мъже, които ги е страх да опитват и да се борят. Те определят това като добра самопреценка. Но това е обреченост.
Така са възпитавани. На малодушие, на скатаване, на сянка. И си остават сенки.
Около нас е пълно с хора, които и без да са чиновници, са пропити от чиновнически манталитет. Това са хората, които кретат на едно работно място, работят от девет до пет и си лимитират всичко. Целия живот. Били “скромни”. Всъщност са страхливи.
Те псуват, че нямат толкова пари, колкото заслужават и обвиняват за това всички други, освен себе си. Шефовете, колегите, евреите, богатите и американците.
Като се прибере в пет и има цялото време на света, но е уморен. Преуморен и няма сили нито за децата, нито да пипне нещо вкъщи, защото това е женска работа. Той е мъж. Той “храни” семейството. С наденица. Но когато му го кажеш да се стегне – не ги разбираш, а от време на време и жалостиво отбелязва, че той “може толкова”. Може толкова!?
Това би могло да бъде оправдание, но не и когато тези хора не могат да монтират едно огледало в банята 4 години, след като старото се е счупило и когато два месеца не могат да се справят с една развалена фурна.
Най-често те са еднакво смотани и в работата, и в семейството, защото колкото и голям шизофреник да си, няма начин професионално да си скатавка, а в семейството да си отдаден и примерен.
Виж го, отчети го и не допускай смотаняка в живота си!
Бягай от тоя пикльо, скъпа, сякаш животът ти зависи от това.
Ако го виждаш, че се е разплул с диагоналката на дивана и погледът му е уморен по принцип – няма да се промени. Така е роден. За какво ти е?
Да му влезеш в тона и да започнеш да вярваш, че “работата не е заек да избега”. Не се хващай конкретно за тая скапана поговорка. Това са само думи, зад които прозира мислене.
Е, това му е проблемът на смотаняка. Това мислене. Само ще те спъва, ще се влачи и накрая ще станеш като него. Ще оправдаваш бавния и мизерния си живот с това, че сте скромни хора и че хубавите неща се случват само по телевизията.
Животът не може да бъде постоянен фойерверк, така е. И също така не всяка вечер можем да си лягаме в легло от рози. Хората са различни, различно амбициозни и различно активни. С различен късмет. И всеки си има житейските спадове.
Но човекът до теб, едно от малкото неща, които можеш да избираш, трябва да бъде повече. Да очаква повече от живота СИ и да прави повече за живота ВИ.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
Прочети още от Симо Колев:
