По принцип е трудно да се говори равнодушно за изневярата. Всеки има мнение и още по-всеки казва, че по принцип изневярата е тъпа постъпка.
И от тук ножицата се разтваря в невъзможен ъгъл. Крайно консервативните и ригидни хора напълно отхвърлят това действие. Крайно обвиняват, крайно не приемат, силно викат и силно ръкомахат, сякаш им се случва на тях.
Няма готини крайности.
От другата страна на крайностите са тези, които оправдават всичко.
Какво като е изневяра, сигурно си има обяснение, сигурно има защо да се случи.
Живеем само веднъж, какво означава това да сме верни на някого.
Можем да сме верни само на собственото си тяло, инстинкт и желание. Не сме ничии. Правим, каквото си искаме и позвляваме на другия да прави каквото си иска. Това е свободата!
Не, мила. Това не е свобода, а безразличие. Не ги бъркай двете неща.
Изневярата се получава, когато някой има нужди, които другият не може да удоволетвори и/или когато не можеш да устоиш на друг и/или когато просто искаш да се доказваш, дали още ставаш и дали други те харесват и/или когато се уплашиш, че си обречена да бъдеш само с един, при положение, че около теб има толкова цвят и аромат.
Сигурно има резон и в това.
Но за мен изневярата си остава изсулване и страх от последствията на това да избереш едно и да скъсаш с друго. Никой не те съди.
Но вместо да обясняваш колко си модерна и как не плащаш данък обществено мнение, по-добре намери сили в себе си да кажеш на човека до теб – "Пич, не мога повече".
"Ти си свестен човек, ама нищо в мен не трепва като те погледна. В очите ми ти си комби. Скучно, товарно, практично, издръжливо. Мога да разчитам на теб, ама в този момент от живота ми на мен ми се кара купе. По възможност AMG. Да е първично и истерично."
Казваш му "чао" на този човек-комби и всичко е наред. Скачаш в купето и даваш газ. Но не можеш да имаш и комбито, и купето.
Това, което можеш да имаш, е самоуважение.
И собствената ти убеденост, че сърцето ти не е клоун, който подскача в шепитото на живота, там където го викнат и там където има най-много аплодисменти, а огън, който гори за някой. Не за някои или няколко. За някой.
Това е мъжът ти, съпругът ти, неговата личност. Това не е клетва просто към някого, а защита от безчестие на съпруга си. Нещо, което и той би направил за теб, а от опит знам, че хората, които се намират, са различни и еднакви, точно колкото трябва. И той ще е това, което искаш, и ти ще си това, което той иска.
Всъщност, няма по-хубаво от това да избереш нещо, не защото нямаш и друг избор, а защото искаш точно това, което си избрала.
Вижте още от Симо Колев:
- Какво да направиш, когато той си тръгне?
- Има нещо сбъркано в отношението ни към децата. Не мислиш ли?
- Можем ли да обичаме вечно
- Ако всички давахме от себе си 1 процент повече...
- И това минава, скъпа...
- Драмата на перфектния мъж!
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
