Бедността не е оправдание. Липсата на пари не е бедност.

15.03.2018 12:20

Има мъже, които често използват едно магическо изречение, с което умира всичкият секс и въобще всичко на света и това е – “Нямам възможност”.

Нямат възможност. смотаняците.

Останалите – А - намират начин, Б – не са поставени в положение да нямат възможност и В – надценяват се и дават грешни сигнали, а после се оказват въздух под нялагане с нелепото изречение “нямам възможност”.

Липсата на пари и бедността не са нищо друго освен състояние на духа.

Нали се сещаш как ти казвам, че такъв мъж, който обича да използва тези думи в речника си, няма място в твоя живот?

Но нека почерпим малко от мъдростта на делника.

Нашият кавалер (дето няма възможност), няма възможност да те заведе на кино, защото няма излишни 30 лева и защото можете да си гледате филма вкъщи и защото с тия 30 лева ще можете да напазарувате за три яденета у дома или да платите фехтовката на децата. Едната вноска. Той си мисли, че е отговорен и че киното е дребнавост. Аз си мисля, че е тъпак. За 30 или 50 лева даже не ми се занимава да обяснявам защо.

Пак нашият герой. С нямането на възможности. Сега жена му си е харесала ботуши. Още има ентусиазъм, милата. Струват 200 лева.

И аз не виждам смисъл, логика и причина в ботушите за 200 лева, но виждам желанието на жена ми. И ако жена ми е нормална и свестна мацка, която добре знае кое какво струва, какво мога и какво не мога, работи здраво, отглежда ми децата и не ми иска ботуши за 200 или 300 лева по норматив, знаеш ли какво?! Купувам ги.

“На нея много й харесват” смазва “Нямам възможност” с 300. Всеки има възможност да плати 200 лева, без да се отрази на всичко останало. Срещу това жена ти да каже – “Мъжът ми купи тези ботуши”, вместо “Ми сега ние нямаме възможност”. Сега? А миналият месец имахте ли? А миналата година?

Айде, отново нашият герой. Сега половинката му иска да отидете до Рим. Защо? Ми, копеле, щото е Рим, а не Лом! И защото човек има отчаяна нужда да разширява хоризонтите си с неща, които хранят душата. Колко? Към 1200 лева. Оооо не. Нямам възможност за такъв разход сега! Трябва да сменим дограмата, уроците на децата, трябва да купуваме летни гуми за колата, ала-бала...

Нямаме друг пример, защото жената свиква с “нямам възможност” и се примирява. Утихва и спира да иска. В дома, дограмата е сменена, но пак е студено. Сметките са платени и в хладилника винаги има македонска наденица, но никъде няма нищо друго.

Сега е моментът, в който мъжът, дето “няма възможност”, скача разярено и ми казва – А кво да прааа, бе отворко?! Наеш ли, колко е трудно!?

Верно ли - казвам аз. Не знам. По цял ден карам на шампанско и продукти от луксозната серия на Лидъл.

Знам обаче едно. Мога да изкарам пари, да взема на заем от шефа, фирмата, колега, банка, бърз заем, да планирам по-добре, да съм по-гъвкав, да вярвам повече в себе си, да работя допълнително, да се движа, ако трябва да се влача, но не и да падам до нивото “не мога да си го позволя”.

Читавите мъже намират начин. “Нямам възможност” е състояние на крайна бедност, но не на джоба, а на духа. “Нямам възможност” е отказ от усилия и то като съзнателен избор да не полагаш усилия.

Срещу всяко “нямам възможност” стои по едно “ще се справим” или “ще се справя” и това не е бодряшко подвикване, в което той самият не си вярва, а дълбока убеденост, че животът е разнообразен и понякога ни подняся изненади, които сме готови да посрещнем. И хубавите и лошите. С еднакъв ентусазъм. Да приемем едното и да не отхвърлим другото.