Барчето, около което се върти морето

31.07.2019 12:00

Барът е по-важен от концесионера, плажната мебел, дори от времето. Барчето е това, около което се върти морето.

То е музиката, усмихнатите сини очи на момичето с фрапетата, книгите на рафтовете, уютът на възглавниците върху пясъка, общността на хората, които събира. Барът на плажа е вкусът, който ни обединява.

Избирам да ви споделя за три, които за 10 дни на българското Черноморие не спрях да снимам, посещавам и… още ми липсват.

„Весел бар“ – Южният плаж на Китен. Честно казано, не очаквах, че точно в Китен ще видя нещо различно от приказни плажове, управлявани от оскъдното концесионното мислене.

Естествено – точно с това се започна. Растерът на подредените пластмасови шезлонги и чадъри се радваше на нула внимание, срещу шарената свободна зона, граничеща от плажен минимализъм – до щедрост в изобретенията за свободно плажуване. Всичко това, обаче, се залива от музиката на най-близкия бар.

В общия случай се залага на класическите евъгрийни, които обобщават представата за масов фон и не дразнят. Група обядващи клиенти на бара, обаче решават да обърнат музикалната политика в полза на музиката, с която гарнират мешаната скара. И чалгата залива плажа, в унисон с желанието на групата голи до кръста мъже да бъдат забелязани.

При мен философията да ставам рехава като въздуха и да пропускам през мен дразнителите работи около 3 минути. След това ставам и се опитвам да променя нещата. Този път се получи и запотената музика спря преди десерта на поръчителите. Но официалната победа не е в моя полза. Нямам никакво намерение да се върна на това място, нито пък те ще страдат за мен.

„Весел бар“ е на същия този плаж, само че в южната му част. Хипарското излъчване е автентично заредено с река, която се влива в морето, скали, приютили избелели от солта дънери, водна змия, горда с плячка, рибари, приятно пуста „пълнота“ с хора, чиито разговори ти е приятно да дочуваш.

Барчето е пръснало по плажа дървени плактикабли с възглавници, хамаци и сенки от брезент и сламени чадъри. Старинни игри и въже за ходене магнетизират мястото. Рафтовете предлагат табла, шах, книги, отбрани списания, ръчна бижутерия. Бирите са с примеси от джинджифил до кокос. Цените са луксът да не мислиш за тях, докато си доставяш още и още удоволствие. „Веселият бар“ така ме приюти, че още на втория ден ми липсваше. Така, както още ми липсва „Бара срещу фара“ на Градина и други находки, които за малко време те пленяват така, че ти липсват с години. Дори утре не зная как ще започна утрото без да изпитам баланса на десен крак върху въже, да видя чаровните жени зад бара, забележителното присъствие на надуваем еднорог под презрамката на потника или смеха, че ми е уцелила точните капки мляко във фрапето.

„Воден бар Текила“ е в южното крило на плаж „Атлиман“, Китен. Вълшебен залив, логично - много пълен, но и чист. Името на бара е в пъти по-банално от изпълнението и не носи легендата на „Малката Текила“ в Созопол, например. Масичките му са директно „накиснати“ в морето и безвременно остаряващи. Скатовете на заведението следват логиката на скалите и висят над залива, за да те изкушат със залез. Замисълът и изпълнението са толкова добри, че би трябвало да ги следват акустична музика и изпълнения на живо. Това – второто е само в мечтите ми, допълнение към представата за съвършеното заведение, което може да се получи от „Воден бар Текила“.

„Куче и куче“ е третият пристрастяващ бар на плажа, в случая Смокиня. Следя развитието на марката за преживяване „Куче и куче“ от години, а от известно време и като принадлежност – назовавам един от основателите й Владимир Морозов - брат. Такъв го чувствам, така стана, макар че ДНК-то ни е сходно не по родови причини от физически характер. От духовен са – известна доза „неподходящи за възрастта ни възгледи за живота и поведение“, въпрекизъм, постоянство в пристрастяванията. „Куче и куче“ на Смокиня е високият клас в непретенциозното поведение. Хипстърите го олицетворяваха в началото. Елегантно небрежен, и забележим в детайлите. Избягващ определенията и твърд в очакванията. Стил, който не се натрапва, но пристрастява. Абсолютно качество на напитките и прецизното околонапиточно хапване.

Пясъчни лилии в дюните зад бара, усещане за гурме на специални събития, а музиката е …. Това, по което един бар се различава от капанче с евъргрийни. Нещо специално създадено и избрано, за да се оцени. Върховен винтидж, който не е фон, ако решиш да не е фон. Пипната работа, която не крещи, а те привързва. Стига да сте се намерили – следването по плажове на „Куче и куче“ е неизбежно.

„Барчето, около което се върти морето“ е очарованието, заради което не търсим просто пясъка и плажа, а душата в него.

За дивото и необуздано издирване на плажа без барче - ще е следващото ми писане - тогава и когато набера достатъчно щур материал и липса на задръжки да го споделя с всички.

Още от Ива Дойчинова: