Дори и такова заглавие да ви звучи изтъркано за материал, посветен на филм с почти изцяло женски актьорски състав, уверявам ви, след като гледате лентата, сами ще се уверите, че по-подходящо не може да бъде. „Бандитките на Оушън“ ще ви омае, разсмее и ще си тръгнете от киносалона с отмъкнато сърце – но дръжте мозъка и най-вече паметта си изключени, за да не развалите магията.
Ако разгледам „Бандитките на Оушън“ извън контекста на поредицата, която филмът продължава, лентата е напълно задоволително попълнение към криминалния жанр, по-конкретно към неговата комедийна разновидност. Планът за обира е едновременно находчив и забавен, а персонажите са адекватно мотивирани и ефикасно и икономично разгърнати.
Представени са и всички персонални жанрови архетипи, за които можете да се сетите – мозъкът зад операцията, хакерът, фалшификаторът, дегизираният измамник, джебчията и други. Всички те са изиграни от подходящо подбрани актриси със страхотна химия помежду си. Като зрители, вие ще ги харесате и ще се забавлявате с динамиката помежду им...
...освен ако не си спомняте предишните три филма от поредицата „Бандата на Оушън“ и не осъзнаете, че всеки един от тези персонажи е неоригинално, мързеливо написано копие на героите от гореспоменатата трилогия.
Взаимоотношенията на героините на Сандра Бълок и Кейт Бланшет са идентични с тези между Джордж Клуни и Брад Пит – единият от персонажите, независимо от пола, има хитроумен план за дързък обир и лични подбуди да го извърши, другият е неговият или нейната най-добър приятел или приятелка и го предупреждава за възможните лоши последици от извършване на обир с цел лична вендета, но въпреки това му помага да осъществи замисъла си.
Хелена Бонъм Картър, също като Мат Деймън, е начинаещата в криминалния занаят и трябва да се превъплъщава в различни роли в хода на плана – и го прави комично непохватно за радост и смях на аудиторията, отново също както Деймън. Риана пък играе копие на героя на Дон Чийдъл – хакер с екзотичен акцент. Единствената разлика е, че в оригиналната трилогия Чийдъл говореше като британец, какъвто не е, а Риана използва собствения си островен акцент.
Самият план за обир функционира като компилация в стил „Най-големите хитове“ от различни сюжетни елементи от предходните три филма. Целта на удара е подменена с дубликат също като златното яйце на Фаберже в „Бандата на Оушън 2“, успехът на обира зависи от всеобща евакуация също като в „Бандата на Оушън 3“ и главният герой, независимо дали е изигран от Сандра Бълок в „Бандитките на Оушън“ или Джордж Клуни в „Бандата на Оушън“ има желязно алиби, което го вади от подозрение за участие в престъплението.
Нито един от тези проблеми няма да съществува в съзнанието на зрител, който не е гледал трите филма, предхождащи „Бандитките на Оушън“, или просто е забравил какво и как точно се случва в тях. Но липсата на оригиналност в лентата и мързеливо написаният сценарий говорят за по-генерален проблем, който е свързан с популярното днес течение в Холивуд да се правят римейкове и продължения на филми с мъже, в които главните герои да бъдат заменени от жени.
Въпросното течение среща отпор в Интернет както от онлайн тролове и откровени идиоти, така и от трезво разсъждаващи хора. И филми като „Бандитките на Оушън“ са най-валидният аргумент на последната група от хора. Няма нищо лошо във феминизирането на познати сюжетни концепции, стига това феминизиране да ги освежи и обнови, да им придаде различен ъгъл и нюанс, да ги направи отново оригинални. В „Бандитките на Оушън“ това не е налице и това прави филма негативен пример, що се отнася до възприятието и приложението на феминизма в масовото кино – а това е твърде важен фактор, за да се пренебрегне.
Встрани от това, лентата е динамично режисирана от Гари Рос и нито за миг не натежава с излишна експозиция на сложния план за обир. Самите изпълнителки на екрана пък видимо се забавляват с това, че работят заедно върху криминален филм и в действителност покоряват зрителското сърце с чар и безупречна химия помежду си, също като мъжете в предходните три филма.
Самият аз се смях на остроумните шеги, макар и да не бяха толкова елегантни, колкото тези в оригиналната трилогия, и се наслаждавах на постепенното развиване на находчивата престъпна схема. Досетих се за гореизброените подробности едва след като излязох от киносалона, което означава само едно – че при все всичките си недостатъци и липса на оригиналност, „Бандитките на Оушън“ е добре прекарано време пред екрана и в никакъв случай не са похабени девет лева.
Измежду звездите на екрана бих отличил Кейт Бланшет, която с блясък в очите изиграва роля, коренно различна от обичайните ѝ високопарни превъплъщения, и Ан Хатауей, която безмилостно и точно пародира стереотипа за „богато бяло момиче“, с който често и несправедливо я свързват „хейтърите“ ѝ в Интернет. Положителните фактори, като тези изпълнения, натежават повече от отрицателните и в крайна сметка ми дават основание с лекота да препоръчам „Бандитките на Оушън“ на всяка женска компания, която обича да ходи на кино – няма да бъде разочарована.
Още от Георги Петров:
- Сандра Бълок – любимката на Америка
- Емилия Кларк – една звезда на кръстопът
- Пет касови филма, които помитат всичко със своите силни главни героини
