Балонът, в който живеем? Нека да е сфера

16.06.2023 12:30

„Когато си стоя само в квартала, имам чувството, че всичко навсякъде е наред.” Написах го по икиндия на стената си в социална мрежа. Обичам съботните дни там, където живея. Имаме си едни 100-200 метра от улицата, на които не просто има всичко, което ти е нужно, но и хората, които са създали своите ресторантчета, кафенета, плод-зеленчук с продукти от собствена градина и други био продукти, топ сладкарница, артистизма на вариациите на кроасани и канлета - на единия ъгъл. И още - бутиково кафене със собствено селектиран бранд сортове и крофъли на другия. А по средата - атрактивното ресторантче на близначките. Вече имаме и маниашка книжарница с работна маса.

Всяка събота идват и хора не само от квартала, опашката на хлебарницата се извива до ъгъла, защото само тогава те приготвят нещо по-различно, артистично и вкусово-предизвикателно. Просто трябва да се опита. От плод-зеленчука пък в този ден готвят с продуктите, които продават. Това е чудесна идея как да се ползват някои от тях. Например: как овчата извара с ягодово конфи да се превърне в гурме деликатес. За пуешкото конфи с майонеза няма да се впускам, защото ще ми свърши мястото за текста.

А аз обичам да се навъртам наоколо, да пия кафе, да опитвам разнообразните вкусове и да наблюдавам този мини свят, който се разгърна около пространството, където живея последните 5 години. И независимо какво друго се случва в собствения ми личен живот, независимо какво се случва в държавата и света, обичам да наблюдавам онези неща около себе си, които се разгръщат като цвете, което дори не ми се налага да поливам.

Под поста ми приятелка написа: „Балонът, за който говорим”, а друга добави: „И ние вчера с една приятелка си казахме същото на Сан Стефано...„колко е хубаво в балона и колко е малък”...И на двете отговорих: „И какво от това? Аз нося своя свят със себе си, където и да съм. Другото е телевизор.”

Още от Авторите

Като цяло не съм особен почитател на назидателно-критикарския наратив за балоните, в които си живеем, докато извън тях има толкова много неуредици, недовършени битки, усложнения, тревоги, страдание, безхаберие, несправедливости и неуредици от всякакъв характер. Аз не живея в балон. Живея в сфера. Сферата на това, което съм, и начинът, по който възприемам света - вътре в себе си и проявлението му отвън. И без друго нямаме друга суперсила освен собственото си възприятие.

Дори ако взема абсолютно изолирания случай на географската ми локация за пример, тя се е разгърнала с поне 200 физически метра повече, отколкото е била, когато се заселих тук. Засега не виждам никакъв сгъстен въздух, който може да се пукне с игла. Дори затварянето на заведенията по време на Ковид-19 се отрази трансформационно на квартала, а не разрушително. Факт, много хубави места затвориха. Но се отварят нови постоянно. Точно в момента ми е приятно да наблюдавам как едни симпатични млади, работливи, засмяни и пълни с идеи млади хора активно създават пространство, в което установяват стандарт за качество.

Концепцията за „балона, в който живеем” означава, че готините идеи, вкусове и предпочитания са някакъв въздух под налягане. Думата „сфера” има съвсем различна семантика. Питаме „в коя сфера работиш, каква е сферата на интересите, хобитата, мечтите”, а не в „кой балон са”, нали така?

Дори по отношение на елекромагнитно поле всеки един от нас е сфера, която, да кажем опростено, вибрира на някаква честота, носи в себе си своята „музика и песен”. Вече е популярно да се казва „резонирам с някого”, „не резонирам с нещо”. Така е със сферите - те се привличат взаимно според резонанса си. Като в оркестър. И няма никакъв проблем този, който свири на флигорна, да е в един оркестър с майстор на барабаните. Стига жанрът да е един и същ. Няма проблем и затова, че има различни хора - едни имат нужда и се чувстват в синхрон с преживяването на този оркестър, в тази сфера. Други се чувстват на мястото си в дискотека или в „някоя квартална кръчма”.

Говорим си за...

И всичко това е окей. Всеки е на мястото си, където е. Това е светът, с който резонира, това е, което е избрал да преживява. Докато преживяваш това, което е в твоята сфера и така позволяваш нейното разгръщане, няма никакво значение дали има и други концерти или пиеси, които някой друг е избрал да изживява или съпреживява. Дори и това да означава, че по този начин утвърждава нещо, което не ви харесва.

То е телевизор. Може да избереш програмата или да превключиш на друга. Или да изгубиш ценно време в битки – предимно пасивни: дуднене „каква е тази простотия”, интелектуализиране, морализаторстване и прочее. Както някога си бяхме говорили с йога учителя Пракаш: „Накъдето насочиш вниманието си, натам ти става пътят към безкрайността.”

Но ще завърша с друго, защото не обичам да ми остават незаписани проблясъци на каламбури. Малко след като приятелките ми написаха онова за балоните и аз им отговорих сравнително сериозно, ми хрумна и един по-забавен отговор: „Не, това, което виждаме да се случва там, където се чувстваме добре и избираме да приемем като стандарт, не е балонът, а иглата”.