„Изневярата не е грешка, а избор.“
Прочетох го някъде и се съгласих с така поставения въпрос. Всъщност, с така поставеното съждение.
За изневярата има толкова обяснения, колкото и за любовта, и всяко от тях е правилно и неправилно едновременно. Като се почне от всеизвестното, че всъщност само жените изневеряват, защото една жена ляга с друг мъж само по любов. По чувство. Мъжът е друга работа, той го прави от суета, от желанието да се докаже, че е мъж, от сакън да не го обвинят, че не е, от… Абе, от хиляда причини и хиляда извинения.
Просто така е устроен светът, такъв сме го наследили и такъв го предаваме нататък.
Един познат, много мъжествен и много мъжкар, умен и тежащ на високото си място, ми отговори на въпроса как е могъл там с една, дето… Простичко, с намигване и хъшлашко пламъче в погледа: „Абе, не може да обидиш жената, като толкова се натиска, уважаваш я…“
Да, да, малко излиза, че топката на вината се прехвърля, естествено, върху слабия пол, а не върху слабите мъжки ангели!
Аз няма да хвърлям камъни в тази посока – не е като да не съм изневерявала, хайде холан, светица в мен просто не се е заселвала, тъй че нормална евина щерка съм, може да плюете, ако не са ви пресъхнали устата! Никога не съм изневерявала обаче на себе си.
Пък и каква изневяра е, когато престанеш да обичаш един човек? Когато раздялата е просто въпрос на време, и то не цялото време на света.
Ако от криворазбран морал продължаваш да делиш легло с нелюбим, това е по-грешно по божиите закони, защото е насилие над свободната ти воля и извечното право на избор.
Не говоря за семейство, деца, отговорности. Само за човещина говоря. За това, че сме земни и нищо човешко не ни е чуждо. И, подчертавам дебело, не толерирам разпуснатия начин на живот – възпитаният човек винаги властва над нагоните си. И тук нещата са простички. Като гъбена чорба, както казва народът.
Изневяра иде от неверие. Невярност.
Мислите си, че само към другия, този, на когото изневерявате? Определено е и това. Но е и от недоверие към себе си. От недоволство към обстоятелствата, в които се намираш. От желание да промениш тези обстоятелства. В своя полза.
Изневярата е да се добереш до нещо, което ще ползва теб – до по-висока оценка от тази, която получаваш, защото ние много рядко сме доволни непрекъснато, все нещо започва да ни липсва с течение на времето, ставаме по-небрежни в заявяване на чувствата си, смятаме, че като веднъж сме ги заявили, пък и преповторили с думички и жестове, това е предостатъчно и няма защо да се стараем непрекъснато, известна немара в поведението просто е неизбежна.
В една връзка няма как от сутрин до вечер и от вечер до сутрин да се държим гальовно за ръцете, да развихряме страсти и да се задъхваме от декларации. Трябва да си вършим работата, защото и след най-дългата любовна нощ в хладилника е редно да има супичка от вчера, бучка сиренце, щафетка колбасче, няма как да се храним само с любов, колкото и да ни се иска. Та розовите облаци лесно надвисват като буреносни.
Какво общо има това с изневярата? О, има.
Всичко около нас има значение за всичко друго около нас.
Търсиш нова тръпка – еднократна или не толкова, за да заситиш глада на егото си. Мъжът не е банкомат, жената не е пералня, хора са, слаби и раними, колкото и да се правят на силни. И като им се случи възможност да получат ласката за егото си… Ами – получават я.
Две чаши питие повече, отколкото можеш да носиш, колко му е да ти падне пердето, да прегърнеш мисълта, че си човек (без значение жена или мъж), който привлича вниманието, когото оценяват високо, на когото не вменяват битови задължения по презумпция, ами – приятно е.
Не оправдавам, опитвам се да хвана цаката на поводите за изневяра. И да избягам от тривиалното „Беше грешка…“
Обикновено е грешка, ама не съвсем. Защото и „на винени пари под пристъпа страшен“, ти си този, който прави избор да премине ли чертата.
Простичко е доказателството – никой не се съблича по погрешка. Нали?
„Скъпа, – Скъпият си допива виното и става. – Аз всеки ден изневерявам на всички жени в света с теб. Направил съм избор. Правилен!“
Е, аз му помагам с разкопчаването на копчетата, не само защото не обичам да шия скъсани копчета.
Прочетете още от Маргарита Петкова:
- Той ме научи да (се) обичам
- Тихата вода е най-дълбока. Аз си имам път, а ти продължавай да крещиш от брега
- Не вярвай на сълзите в мъжките очи…
- Ти решаваш дали да си с мене, всичко друго решавам аз!
- Разбира се, че размерът има значение!
- Такъв мъж, честен кръст, не ми трябва!
- Нещо забравено, нещо намерено, нещо червено и нещо за после
- Имаш ли любов, имаш всичко
