Един ден както си вървях и бързах да свърша хиляди неща между едната и другата си работа, броейки колко минути имам да стигна от едно място до друго, мислейки какво да сготвя, чувайки трупащите се смс-те на телефона, с лист задачи в ума си и друг в джоба, блъскайки се в хората, забили глави в своите телефони с важна информация, разминавайки се с отнесените им погледи в техните листове със задачи… просто спрях.
Натиснах собствения ми бутон „пауза“ и седнах на една пейка.
Стоях си и нищо не правех. Както в онзи виц, където обсъждали един човек, който си седял сам в заведение, нито ядял, нито пиел, нито чатил в телефона си, само стоял и гледал през прозореца като някакъв луд.
И аз така. Седях. Нищо конкретно не гледах, а всъщност за този половин час видях толкова неща. Имах време да се насладя на рядко усмихнатото ноемврийско слънце, цветовете на есенния пейзаж, да се усмихна на хората, които минаваха без да гледат в телефоните си, да се замисля за това, че всеки от нас бърза, за да стигне донякъде, където ще се чувства доволен от себе си, а всъщност колкото повече бърза толкова повече изпуска.
В повечето случаи хората си мислят, че си почиват докато пият кафе с приятели, четат нещо, ровят в телефона си, или гледат телевизия. Тези сетивни развлечения са приятни, но се залъгваме, че с тях си почиваме.
А аз релаксирах истински. Сякаш за тези минути рестартирах собствения си компютър и изчистих всички бъгове в него.
И както до преди малко си мислех, че в този ден няма да успея да свърша каквото си бях наумила, както не знаех преди да стигна до пейката откъде да започна, нещата се наредиха сякаш от само себе си.
Извадих листа си със задачи. Приоритетите излязоха на преден план, а аз се радвах на възможността все още да намирам време да не правя нищо, а всъщност да правя много – да отсявам наистина важното.
Опитайте и вие.
Е, рискувате да ви помислят за луди. Но дори и така да е, дори и един човек да отвърне глава от телефона си, за да се почуди нормален ли сте, или просто да ви се усмихне пак ще направите добро. На него. И на себе си.
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
