Песен на Queen, сексуални сцени между две изключително красиви жени и много екшън акомпанираха трейлъра за „Атомна блондинка“, когато той излезе преди няколко месеца. Възможно ли е здравомислещ хетеросексуален мъж да пропусне такъв филм? Въпросът е реторичен.
Пред камерата са лауреати на наградата „Оскар“ като Чарлийз Терон и Джон Гудман и звезди като Джеймс МакАвой и София Бутела. Зад камерата е едно от най-нашумелите имена в режисьорската професия – Дейвид Лейч, единият от създателите на „Джон Уик“, екшън, който се превърна в еталон в жанра. Сюжетът на филма пък е базиран на високо оценяваната графична новела „Най-студеният град“.
Възможно ли е редовен посетител на киносалона да пропусне такъв филм. Въпросът отново, скъпи читатели, е реторичен.
Мълнията в киноизкуството понякога удря два пъти на едно и също място. „Джон Уик: Част втора“ е доказателството с това, че повтори критическия успех на предшестващия го филм и увеличи още повече комерсиалните постъпления. Съдейки по процентите на одобрение и по финансовите приходи, „Атомна блондинка“ пък може да се счете като доказателство, че мълнията може да удари едно и също място дори три пъти.
Но вие четете журналистически материал, базиран на думи, а не на цифри. И скромното мнение на автора, моя милост, в конкретния случай е, че филмът на Дейвид Лейч не заслужава успеха си.
Един екшън филм, в който няма елементи на научна фантастика или фентъзи, един праволинеен екшън филм, независимо дали претендира за реализъм или не в сюжета и в хореографията на сцените си, се нуждае от ефективен протагонист. Герой или героиня, зад които зрителите да застанат и да стискат палци за техния успех и тяхното оцеляване. В „Атомна блондинка“ такъв няма.
Главната ни героиня Лорейн Броутън е изиграна Чарлийз Терон с цялото хландокръвие, цинизъм, интелигентност и бойни умения на света. Тя надхитрява и избива враговете си, надхитрява и избива и приятелите си, почти успява да убие и самата себе си с безразсъдно бруталните си изпълнения. От нея блика студена сексуалност точно в стила на Джеймс Бонд, но и липсва това, с което агент 007, Джейсън Борн, Джон Уик и редица други екшън герои печелят повече фенове: човешка душа.
Екшън герои от този тип винаги са изтерзани и изгубили почти всичко в живота си. Това е душевният мотив зад техните действия, това е емоционалната дълбочина зад хладнокръвната им фасада, независимо дали става дума за спомена за изгубената любима жена, за убитите на улицата родители, за убитото невинно куче или за липсата на каквито и да е спомени. Това са точките на уязвимост, които все пак правят тези екшън герои хора, макар и да не им отнемат митичния ореол, който те захранват с още и още подвизи.
Говорим си за...
Лорейн Броутън е показана в мимолетни романтични взаимоотношения с един мъж и с една жена, за които очевидно не скърби особено и които не я белязват по абсолютно никакъв начин. Да, налице са няколкосекундни прочувстени моменти, може би два в рамките на целия филм, но те буквално изглеждат като извинение за пълната липса на дълбочина и човечност на героинята.
В хода на действието тя често изглежда на стъпка зад злодеите, докато финалният обрат в сюжета не я изпраща на пет стъпки пред всички... и на практика я превръща колкото в герой, толкова и в злодей. Подобни евтини наративни похвати никога не са помогнали във възприятието на нито един филм, особено когато той е шпионски екшън, и „Атомна блондинка“ не прави изключение.
Самите екшън сцени са заснети с ниво на прецизност, красота и визуална дързост, каквото бихме очаквали от човека, създал „Джон Уик“. Продължителните кадри и експертната операторска работа в реалистичното заснемане на юмручните схватки заслужават похвала. Самите схватки, разбира се, са далеч от реалистични, но нима някой е очаквал нещо различно?
Също толкова красиви са ретро декорите, които ни пренасят в Берлин около падането на Стената, както и саундтракът, селектиран от Тайлър Бейтс и изпъстрен с типични за времето парчета и техни кавъри. Красиви са и повечето действащи лица, начело с Терон, следвана от чаровния Джеймс МакАвой, неустоимата София Бутела и редица ултрамъжествени шпиони с огромни мускули и бради, които забравяме за коя страна по-точно се бият. Няма и значение.
Няма значение, тъй като докато нямаме героиня или герой, зад които да застанем, всичко друго изглежда като празно стилистично упраженение по операторско майсторство и режисура. Сценарият е този, който куца в „Атомна блондинка“. Разнопосочната история, разказана в 115 минути и постоянно прескачаща между различни дни, може да претендира за по-голяма сложност, но в никакъв случай не постига по-силен драматичен ефект от тази за мъж, който си отмъщава за убитото кученце и откраднатата кола в рамките на час и половина.
Пак липсата на повече дълбочина и човечност у главната героиня ѝ пречи да се превърне във феминистки еталон за екшън героиня. Неясната ѝ идеологическа и национална принадлежност и циничната ѝ безпринципност не само я отдалечават от герои като Бонд, Борн и други. Самата Чарлийз Терон изигра далеч по-убедителна, интересна и въздействаща екшън героиня в един филм преди две години, които спечели шест награди „Оскар“.
Повече за филма, за самата героиня и за силните главни героини в комерсиалното кино можете да прочетете в един друг материал в Edna.BG, линк към който ще намерите няколко реда по-надолу, а парите за гледане на „Атомна блондинка“ на кино спокойно можете и да си спестите.
Прочетете още от Георги Петров:
- Чарлийз Терон - ледената кралица на Холивуд
- Седми сезон на „Игра на тронове“: Големите въпроси преди големия финал
- Пет касови филма, които помитат всичко със своите силни главни героини
