Александър Петров
Дните смело си минават, а надеждите ми от преди месец, че всяко чудо е за три дни и скоро ще сме свободни отново да правим каквото си искаме, отдавна също са под карантина – прибраха се и никакви не се обаждат – също като някои мои приятели. Но за какво са ми приятели, след като вкъщи е ТАКАВА ЗАБАВА?!
През този повече от месец на извънредно положение прекарах толкова време с приятелката си на едно място, колкото не съм прекарвал дори с родителите си за 27 години. И след като преди няколко дни русият агресор ми посегна – обърнете внимание, тя на мен – и то заради това, че бях оставил някаква тъпа чаша с вода без подложка на масата, двамата решихме, че трябва да коригираме нещо във взаимоотношенията си, защото имаше реална опасност не вирусът да ни довърши, а съжителството ни.
Затуй двамата с нея решихме вместо да се хулим с грозни думи и нападки, винаги щом искаме да направим забележка на другия, да казваме обратното на това, което мислим.
И като настана една любов и идилия!
Сега, след като и двамата предприехме тактиката да сме добри в гаднярщината си, се обичаме повече от всякога. Ето например как протече вчерашният морнинг:
Аз: Страхотно изглеждаш тази сутрин! Косата ти е невероятна!
Тя: Благодаря ти! А аз се радвам, че отново ме остави да оправя леглото! Оценявам го!
Аз: Нали знаеш, че всичко бих направил за теб?
Тя: Да... ти си прекрасен. Мммм, и колко хубаво ухае домът ни, заради това, че снощи отново не изхвърли боклука! Толкова си деен и немързелив! Обичам те!
Аз: И аз те обичам!
Повярвайте ми, хора, това е печеливша стратегия, която препоръчвам на всички в това положение. Енергията на добрия тон, дори и зад него да се влага лоша мисъл, винаги влияе добре. Гледах наскоро едно клипче, в което стопанин на куче направи опит, който трябваше да докаже, че именно интонацията, с която им се говори, е това, което влияе на емоциите на тези прекрасни животни. Човекът първо започна да говори мили неща на животното – колко го обича, че е най-прекрасното куче на света, с най-красивата козина и т.н., но на висок тон – все едно му се кара. Горкото куче се сви в ъгъла. След това с изключително миловиден тон започна да му говори „Ти си най-грозното куче, най-миризливото, с най-ужасния дъх…“ и т.н., а животното рипна върху стопанина си, започна да го ближе и да му се радва.
Е, от опита ми тези дни мисля, че хората сме точно като кучетата!
Ето още един пример – този път от днес! Приятелката ми влезе в стаята доста въодушевена и ми каза:
– Искам да се запиша на латиноамерикански танци, когато свърши карантината – да танцувам, да уча хореографии… много искам!
Тук за малко да забравя за новото семейно правило, което си бяхме въвели, и да агресирам. Но се усетих навреме и продължих разговора с любов:
– Уау, супер! Това е страхотна идея!
– Нали?? Ще е много яко!
– Даа, ама ще имаш партньор, нали?
– Е, разбира се!
– Мъж, нали? Висок, слаб, с впит костюм, който ще те опипва?
– Даа!
– Ехааа! Колко вълнуващо и колко ще се радвам това да се случи по-скоро!
Какво да ви кажа… с тази тактика гвоздеите в сърцето и ножовете в гърба влизат някак по-плавно.
***
Преди 15 минути пратих този текст на моята любов, за да го прочете преди да го публикувам.
Много интересна статия! – поощри ме тя.
Изпращайте ми своите мнения, идеи и съвети на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov
Още от Александър Петров:
- Кирил Балдев - историята на 18-годишното момче, което стана доброволец дезинфектор в Пирогов
- Нищо не е такова, каквото изглежда. Или пък е?
- „КОВИДя нередно?“ – за неочакваните последствия от стоенето вкъщи
- Проучване: Кои са най-неловките ситуации, в които сте изпадали?
- Цялата магия на първата любов се крие в това, че все още не знаеш, че ще има и втора. И трета, и четвърта…
- Проучване доказа: 100% от жените не понасят мъжете им да си почиват
