Започвам с това, че „Другият“ не е друг мъж или друго гадже, или просто друг човек в твоята връзка, който да ти мъти главата и да ви мъти водата. Не бе, той си е просто съвсем различен и симпатичен човечец, който си живее, твори и работи в неговия си свят и няма никакво отношение към вашата връзка. Може да ви е познат, приятел, може просто да делите една среда. Това е „другият“.
„Твоят“ си е твоят. Ти си си го избрала, щастлива си с него или си умерено щастлива с него. Може да си спокойна с него. Може да си свикнала с него. Може да си луда по него. „Твоят“ си е твой избор. Това го повтарям, защото човек трябва да живее с изборите, които прави. Обаче, па другият много ти харесва. И това е генезисът на нашия текст. „Другият“ е някой, който искаш да е твой. Още не си го дефинирала, нещо в поведението му, нещо, което те кара да търсиш неговата компания, по-скоро не неговата лична компания, а просто неговото присъствие.
Има хора, които изпълват стаята с обема на присъствието си, когато влязат и същата тази стая изглежда някак празна, когато излязат. Има такива обаятелни хора с присъствие, които всеки от нас е срещал. Ти също, нали ?
И без нищо да е станало, без нищо да си искала или очаквала, започват да нахлуват едни мисли в главата ти - Бе, Боже мой, какво щеше да е ако, този, нали „Другият“ беше „Мой“. Няма никакъв проблем да си мислим, каквото си искаме. Мислите не са страшни, когато си остават мисли, колкото и да са страшни мислите ни... понякога си мисля, че съм едно към едно с Божинката, ама аз искрено му се кефя, така че това не е обидно сравнение.
Така де. Започваш да вкарваш в мслите си този човек и добавяш себе си с него и започваш да прехвърляш едни хипотези какво би било, ако този всъщност беше твоят, а не твоят, как щяхте да се забавлявате, как щеше да имаш нещо по-различно от това, което имаш сега, как и децата щяха да го харесат, защото той е генерално готин и как майка ти щеше да го хареса, защото той е генерално готин. За баща ти, той е по-прагматичен човек и него не го мисли много-много. Той обикновено казва – „Важното е ти да си щастлива“, даже и да му се явиш под формата на 100 килограмова топка. Дори щеше и да ти се зарадва, ако беше с тениска на „Левски“. Много внимание отделихме на баща ти, който дори не подозира за твоите моментни емоционални трепети.
Така. Та, превъзнасяш се мислено по „другия“, който, милият, даже и не разбира в какви мисли се е забъркал в твоята глава, защото както отбелязахме, той си е просто съвсем различен и симпатичен човечец, който си живее, твори и работи в неговия си свят и няма никакво отношение към вашата връзка. От друга страна е „твоят“. Той си е както винаги. А „както винаги“ във връзката понякога не е готино. Защото ние сме създадени да искаме и нещо различно от „както винаги“ и „нещо по-добро“ от „както всеки път“.
Това са категории, които могат да се обобщят с разликата между желаното и възможното. Но в същото време желаното е толкова по-силно от възможното, че понякога човек подчинява живота си в това да разшири категорията на желаното до безкрай. Но остава да живее в категорията на възможното.
„Твоят“ стои до теб и дори е малко кисел. Малко минорен. Малко еднообразен. Малко дразнещ. Понякога и много дразнещ. Знаеш му всичко, свикнала си му на всичко и просто. Няма. Тръпка. Няма искра. Няма вълнение в това дали ще се прибере от работа и дали въобще ще е около теб. В тези моменти нищо не работи за него, сърцето ти бие за „другия“, а мозъкът ти трескаво търси начин да оправдае сърцето ти. И всичко това остава в мислите ти.
Дали да си стои там?
Не забравяй, че всеки „друг“ има потенциала да стане „твой“, което неизбежно те води до вероятността последствие да срещнеш и още някой „друг“. Винаги ще има „друг“. Но не винаги ще има „твой“. От друга страна, защо си с някого, с когото просто... Няма. Тръпка. А? И толкова лесно ли един „друг“ ти влезе в мислите. Това всъщност е въпросът. Защо е в мислите ти толкова лесно.
Сменяй или приемай. За едното ти трябва смелост. За другото ти трябва мъдрост. Но не стой по средата. Все пак има един „твой“, който да не остане сянка на никой друг и има разлика между „с него съм“ и „Негова съм“. И този „твой“ за когото да кажеш – „Негова съм“ е наистина Твоят.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
